0
1314

Уроците
на „Ороци”

DEnev

Теодора Димова издаде втора книга с есета, публикувани в Портал Култура. Заглавието на книгата е „Ороци” („Сиела”).

Това е книга, която разказва за всички уроци, които сме пропуснали да научим в живота си. Спомням си, бях ученик. Бях избягал от училище. Качих се в трамвая. Там се заприказвах с един старец, от онези мъдри, ведри и приказливи старци, на които ние никога няма да заприличаме.

– Къде така, момче? – запита ме старецът.

– Избягах от училище – казах аз.

– Не искам да ти чета конско – каза старецът. – Но друг път недей да бягаш от училище. Така пропускаш уроците. А не знаеш после животът за кой урок точно ще те пита.

Никога не забравих думите на стареца и през изминалите години имах стократно възможност да се убедя в страшната правота на думите му. Макар че много уроци още пропуснах.

Това е книга за уроците, които сме пропуснали, по една или друга причина, да научим. И сега Теодора Димова, с вещината на милосърдна сестра, лекува незнанието ни, лекува духовните ни рани, причинени от незнанието и следващите го като тенекиена кутия, вързана за опашката на куче, закостенялост, безчувственост, агресия. Тя прави това съвсем ненатрапчиво, почти незабележимо. Защото за черна дъска служи собственият й житейски опит, защото за черна дъска служи тревогата й за България и за нейните хора, тревогата й за нашата стъмнена и несретна България. Но нейната карта на България не е мрачна, защото заради нас тя търси в мрачината светлина. И където я намери, я огражда със своята кротка, търпелива и спокойна, със своята елмазена ограда от думи, за да можем да я видим и ние.

Тази книга ще оглави книжните класации и ще свърши за месец. И ще се наложи издателство „Сиела” да направи допечатка. Защото хората веднага разпознават важните книги. Това пък е урокът, който аз научих от „Калуня-каля”.

Теди ме помоли да напиша няколко думи за корицата на книгата й. И аз написах следното:

„Ороци” е най-топлата книга на Теодора Димова. Тя вижда и чува и заради нас, и после ни разказва за онова, невидяното и нечутото от нас. Добре е, че имаме такава писателка. Която, с ласката на сестрица, се появява тъкмо когато имаме нужда от нея. От текстовете й. От жеста й.

Книгата „Ороци” ще направи всеки, който я прочете, по-добър. Лъчението на тази книга ще се усеща десетилетия в литературата ни.”

Добре е, че „Ороци” се появи сега, малко преди Коледа. Защото „Ороци” е изначално коледна книга. По Коледа ние едновременно гледаме назад и напред във времето. „Ороци” прави същото, но заради християнската дълбочина на текстовете, тя гледа и във времената. За да свидетелства за най-важното – за срещата с радостта.

Винаги можеш да разпознаеш хората, които са срещнали радостта. Радостта с главна буква. Те са меки като восък отвън и твърди като кремък отвътре.

Тази книга ни учи на това.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияРомен Гари: дипломат-писател или писател-дипломат
Следваща статияОт „Дон Кихот“ до съвременния български роман