Гледна точка

Чудеса

Теодора Димова
23.12.2014
2820

TDimova

Утре е Бъдни вечер и после приказната нощ на Рождество, и после самото Рождество. Действената и изцелителна  милост се ражда във всяко сърце!

Колкото повече се приближава Рождество, толкова повече чуваме израза, че по Коледа стават чудеса. В представите на мнозина чудесата чакат да дойде Коледа, защото по друго време не могат да се случат. В този израз всеки влага смисъл според своите разбирания за чудо, но най-често това няма нищо общо с чудото като феномен на духовния живот. За да разбираме чудото е необходимо да четем и да изучаваме Евангелието, както и да се вглъбяваме в богословската литература – доколкото можем. Иначе става дума за чудесата, които са ни познати от детските приказки.

Прекрасна е постъпката на жената, направила дарение, с което покрива вересиите на жителите в едно бедно село. Човечно и сърдечно е дори да се дари един лев за Българската Коледа или за някоя друга благородна кампания. В някакъв общ смисъл всяка човечна и милосърдна постъпка е едно малко чудо, защото помага на някого в трудната му съдба, стопля сърцето на човек самотен и забравен, осмисля празника. Но все пак чудесата в християнството са нещо различно и Рождество Христово е повод да размислим и за тях – въплъщаването на Бог Слово, ангелският хор в рождественската нощ, мъдреците, пропътували стотици километри, водени от Витлеемската звезда, за да поднесат драгоценните дарове.

Преди година даровете на влъхвите бяха занесени за поклонение в Русия. Извиха се дълги опашки от поклонници. В продължение на хиляда години тези дарове са били една от главните светини на Византия, а сега се съхраняват в един от атонските манастири. Инициатор на гастрола в Русия беше един от големите олигарси, православния милиардер Константин Малофеев, който между другото е основен спонсор на сепаратистките военни части в Източна Украйна. Излагането за поклонение даде повод на много богослови и вярващи християни да си зададат въпроса – даровете, донесени от Малофеев, същите онези дарове ли са, поднесени от Каспар, Мелхиор и Валтасар. В това, че източните мъдреци са поднесли дарове, ние, християните, не се съмняваме. Знаем техния смисъл – златото е дадено на Богомладенеца като на Цар, ливан (тамян) – като на Бог и смирна – защото е станал смъртен човек. Но от свещената история знаем трудната съдба на родения в пещера Младенец. Нима Божията майка е носила тези дарове по време на бягството на Светото семейство в Египет? Нима ги е съхранявала като реликва в драматичните дни на Иродовите изстъпления и убийства? Историческата достоверност на тези артефакти буди съмнение. Справката показва, че преди 18-ти век те са имали съвсем друг вид – били смесени в едно и са се пазили в един пояс. Това е засвидетелствано от руския пътешественик Василий Григорович-Барский, посетил Атон през 1744 г. Известният мисионер дякон Андрей Кураев припомни една професионална шега сред църковните археолози – „в света са известни десет глави на Иоан Кръстител, но само три от тях са истински”. Член на патриаршеския съвет по култура изрази мнение, че е неправилно да се отнасяме към изложените дарове като доказано достоверни. И подчерта, че в християнския свят съществуват много безспорни светини, достойни за поклонение, но даровете на влъхвите не се числят към тях. Но ето че много хора се стичат за поклонение.

Подобен е случаят с „Вкаменената Зоя”, за който също доста се писа. Твърди се, че това се случило по време на Хрушчовото управление през 1956 г. в град Самара, който тогава носел името на болшевишкия функционер Куйбишев. Веднъж на Нова година приятелят на Зоя Карнаухова не дошъл и тя свалила от стената иконата на свети Николай, за да танцува с нея. Майка й била религиозна, но дъщерята била комсомолка, възпитана в атеистичния дух на онези времена и лекомислено казала: „Ако има Бог, нека ме накаже!” В този миг се вкаменила и стояла така неподвижна 128 дни. Опитвали се да я изведат от това състояние, като й поставяли инжекции, но иглите се чупели, защото тялото й било станало на камък. За по-голяма достоверност се посочва улицата и номерът, на който това се случило. Но днес къщата не съществува, няма никакви живи свидетели, въпреки, че събитието е почти съвременно. В архивите би трябвало да се съхраняват милиционерски протоколи, документи, защото се твърди, че по време на окаменяването пред дома пазели милиционери. Би трябвало да са живи съучениците на Зоя. Би трябвало да се даде приемливо обяснение как е работило сърцето в каменното тяло. Би трябвало да се даде и богословско обяснение защо св. Николай, който е известен с милосърдието си, е постъпил така жестоко с това момиче, което няма вина, че е възпитавана в атеистичен дух.

Колко различни са чудесата на Христос, за които четем в Евангелието! Първото чудо е на сватбата в Кана Галилейска, където бил поканен заедно със Своята майка и с учениците Си. Когато виното свършило, по молба на майка Си, Иисус превърнал водата във вино. Още с първото Си чудо Синът Божи показал, че в основата на християнската вяра е претворяването – на водата във вино, на болестта в здраве, „слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува”. По някакъв начин чудесата на Иисус са обясними, защото изменят злото в добро. В последното чудо преди Разпятието Христос превърна виното в Своя кръв и ни я даде за вечен живот. Това чудо продължава нескончаемо да се случва на всяка света Литургия навсякъде по света и днес и ще продължава да се случва до свършека на света.

След като Христос ни предлага Истината, трябва ли да търсим нейни заместители?

И ми се иска да завърша с онова удивително празнично песнопение, което слушаме в църква на Рождество:

Какво да ти принесем, Христе,

задето се яви на земята като човек заради нас?

Всяка от Тебе създадена твар Ти принася благодарност:

Ангелите – песен; небесата – звезда;

Влъхвите – дарове; пастирите – удивление;

Земята – пещера; пустинята – ясли;

А ние – майка Дева.

Теодора Димова
23.12.2014

Свързани статии

Още от автора