Десислава Неделчева

Десислава Неделчева Димитрова е родена на 9 април 1973 г. във Варна. Завършва „Българска филология“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ през 1997 г. Има многобройни публикации в „Литературен вестник“, „Култура“, „Литературен форум“ и др. Автор е на стихосбирките „Прози в края на века“ (1998; 2000) и „Източно време“ (2012).

Отговорът на всички въпроси е Моцарт. Разговор с Людмил Станев

Всичко става за игра. Всеки цвят, който видиш, трябва да се ползва, щом го има в палитрата. Основното е радостта от измислянето и играта, да дадеш друго значение на думата и после, когато някой я използва, да се сетят за тебе. Например моят професор по медицина Чалдъков, голям учен в областта на клетъчните структури, заклет бургазлия, въпреки че живее във Варна от 60-а година. Казвам му, че получава бургазъм, когато говори за Бургас. Той много хареса това и научил всички в Бургас, че аз съм авторът на тази дума. [...]

Някой звъни и си тръгва

Имам неясен спомен от влиянието на една корица на книга в университетските книжарници. Още не знаех какво има между кориците, но във въздуха се усещаше нещо радикално. Книгата беше издадена през 1994 г. от издателство „Вирга“ в малък тираж със заглавие „Избитите обитатели. Из тетрадките на един закъснял модернист“ от Иван Станев. После изчезна и дори антикварите я нямаха. През изминалата 2025 г. дойде ново издание на „Избитите обитатели“ с поезия, драма, теория на Иван Станев, писана между 1985 и 1987 г. [...]

Извън-мерният Светлозар Игов. Разговор с Антония Велкова-Гайдаржиева и Александър Христов

Книгите му са не просто жалони в мисленето ми за литературата и историята, те са „кислородът“ на професионалните ми занимания, на естетическите ми избори; фокусът на погледа ми към миналото и бъдещето на националната художествено-естетическа култура. Не само словото, но и гласът, осанката на този български интелектуалец са неизменна част от всекидневието ми. И тъй като покрай работата върху общата ни книга „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“ добре знаех всички персони и институции... [...]

Белият дроб на поезията

Обичам литературната археология, особено ако се отнася за поетите на 60–80-те години на ХХ век. Д-р Николай Димитров дебютира с книгата „Лампа край пътя“ тъкмо през 1963 г. Роден и завършил медицина в София, той става лекар в тубдиспансера на провинциалното градче Кубрат. Веднъж медик, втори път, заминал за провинцията и трети път – започнал да пише сатира. Тройно сепариране, както го нарича съставителят на книгата Пламен Дойнов, зад чиято идея за изследване и издаване стои лична и семейна история. [...]