Преди години в учебника по литература в девети клас пишеше, че Христос говорел на хората с притчи, за да могат по-лесно да го разбират. Голяма самоизмама пада с тези притчи, защото някак създават илюзията, че всичко ти е ясно. Оказва се тъкмо обратното. Св. Йоан Златоуст тълкува, че притчите по условие са неясни, че те отсяват по естествен начин онези слушатели, които имат „уши“. Книгата с поезия на Валери Валериев създава подобно поле за мислене вътре в стихотворенията. Те постепенно отсяват пожелалите да се задълбочат. [...]
Още като студент четох някои автори от сръбската поезия, които просто обикнах и веднага ги усетих като големи световни поети. Мога да кажа това и след повече от 50 години: аз мисля, че най-големият европейски поет от втората половина на XX век е Васко Попа. Обикнах някои поети – Миодраг Павлович с първата му книга (1952 г.), Васко Попа с „Кора“ (1953 г.), а няколко години след това излезе една втора вълна на модерните поети Бранко Милкович, Иван Лалич, Йован Христич. [...]
