Книгите му са не просто жалони в мисленето ми за литературата и историята, те са „кислородът“ на професионалните ми занимания, на естетическите ми избори; фокусът на погледа ми към миналото и бъдещето на националната художествено-естетическа култура. Не само словото, но и гласът, осанката на този български интелектуалец са неизменна част от всекидневието ми. И тъй като покрай работата върху общата ни книга „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“ добре знаех всички персони и институции... [...]
Обичам литературната археология, особено ако се отнася за поетите на 60–80-те години на ХХ век. Д-р Николай Димитров дебютира с книгата „Лампа край пътя“ тъкмо през 1963 г. Роден и завършил медицина в София, той става лекар в тубдиспансера на провинциалното градче Кубрат. Веднъж медик, втори път, заминал за провинцията и трети път – започнал да пише сатира. Тройно сепариране, както го нарича съставителят на книгата Пламен Дойнов, зад чиято идея за изследване и издаване стои лична и семейна история. [...]
Това лято излезе на бял свят том от 470 страници със сценарии за културата на Варна в продължение на 150 години. Думата „сценарий“ тук е метафорична, защото 48-те интервюта с хора на изкуството и културата правят вълнуващ сюжет от житейски обстоятелства, творчество и идеи. Три поколения творци разплитат своите истории върху полето на градската, националната и световната сцена. Всичко започва с радиопредаването на Любомир Кутин „Панорама „Следи“, за което той прави над 30 интервюта. [...]
Хюле е майстор на историите за родовата памет. Може да се каже дори, че „Мерцедес Бенц“ е още по-лична, тя е снабдена и с оригинални снимки. „Възпявай градините“ е по-обща, там няма връзка с неговите родове, но паметта присъства и е много по-богато разгърната. Привлече ме тази книга, едно, че харесвах вече Хюле, и второ, стана ми интересно заглавието, защото то на полски звучи по-странно и екзотично, отколкото на български. Цитат е от Рилке и самият превод на този негов сонет звучи доста по-различно. [...]
