Десислава Неделчева

Десислава Неделчева Димитрова е родена на 9 април 1973 г. във Варна. Завършва „Българска филология“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ през 1997 г. Има многобройни публикации в „Литературен вестник“, „Култура“, „Литературен форум“ и др. Автор е на стихосбирките „Прози в края на века“ (1998; 2000) и „Източно време“ (2012).

Последните два романа

В документалния филм „Милан Кундера: от шегата до незначителността“ се разказва за текста на Кундера „Шапката на Клементис“. Годината е 1948 и се държи реч. Там има комунисти от правителството на Готвалд и започва да вали сняг. Клементис слага шапката си на главата на Готвалд. После идва превратът. Снимките са ретуширани, Клементис е изтрит, но шапката му остава на главата на Готвалд. Кундера пише, че нещо подобно правим в личния си живот, изтриваме онова, което не отговаря днес на нашата истина. [...]

Документалната фикция Хоракова-Угрешич

Дълго, протяжно четиво, романът на Павла Хоракова „Теория на чудатостите“ се оказа интелигентско скривалище. Пише за всичко, сякаш за нищо. И кой знае какво не се случва, но това не е важно, защото езикът му е сигурно място. Младата Ада работи в нещо като Институт за интердисциплинарни изследвания и конкретно изследва взаимността на човешките симпатии. Тя не се страхува да бъде себе си, и то така, че никой от нас, докато чете, също не се страхува да бъде себе си. Знаем всичко за семейството ѝ, различните травми... [...]

Цар Велизар и подводната тишина

Пет години, откакто поетът Велизар Николов напусна нашия прекрасно осветен и прозрачен затвор, света на тихата скука. През 2018 г. издателство „Ерго“ издаде непубликувани приживе стихотворения на поета под редакцията на неговия вероятно най-голям застъпник Иван Цанев. Навремето Велизар Николов заедно със своя съученик Виктор Пасков са съставяли кръстословици, вместо да скучаят в час. Местили са се в различни училища не защото хулиганствали, а заради скучното преподаване. Така Велизар е подходил и към поезията... [...]

По света наблизо

Първата книга на Биньо Иванов, която прочетох през 90-те, беше „Стихотворения“ от 1989 г. Тогава не можех да я имам, затова преписах 27 стихотворения в една тетрадка. Нямаше как да остана без тях. Любопитна бях да сравня избора си с този на Яна Букова, но си дадох сметка, че тогава още не са били създадени „Си искам живота“, „Часът на участта“ и още някои. В послеслова на „Зрящият е хляб“ съставителката пише, че стиховете на Биньо Иванов са „важен и винаги актуален урок“, разкриваща се пред всеки читател реалност... [...]