Новата книга „Седем поеми“ на Илко Димитров не желае да разсейва по никакъв начин, а да бъде само „навлизаща“. По условие жанрът на поемата не е за случайни посетители. Той уплътнява навътре не само търсения смисъл, но и дотук постигнатото в поетическите полета. Книгата не казва, че е панорамна, че е „избрано“ и откъде е избрано, може и да не е, тя не иска да знаем подробности. Намирам това за добра идея на издателите, защото няма да пречи творбите да се четат в новия им общ контекст. [...]
Да прочета сборника с текстове от конференцията за Ивайло Иванов на 9 декември 2022 г. във Велико Търново, беше все едно да прочета Ивайловия лексикон от ученичеството. Исках да видя какво са писали неговите приятели, тежката артилерия на търновската група – Мира Душкова, Мая Ангелова, Гергина Кръстева, Николай Петков и други, преподавателите му Димитър Михайлов, Иван Станков, Сава Василев, още литератори и критици. Получил се е пълноводен, разнообразен и автентичен сборник, първият такъв цялостен... [...]
Книгите на Катерина Стойкова е важно да бъдат описани като цялостна архитектура на теми и начини на постигането им. Имам смътен спомен за грейналото лице на Катерина на конкурс в Стара Загора от края на 80-те, а преди това често срещах името ѝ в сп. „Родна реч“, култово за онова време. Взех наслуки три броя на списанието от 1988 г., когато Катя е била на 17. В бр. 1 е публикуван разказът „Утрото на бледите локви“, в бр. 7 е стихотворението „Хиляда и една нощ“, в което героинята решава да избяга с влака и сяда на мястото за инвалиди. [...]
През 2022 г. писах за „Книга за Малина“ с едно по-цялостно виждане за тази поезия (сп. „Култура“, бр. 9), макар че познавах Малина от по-рано и имах „Стигмати. Книга за познанието“ от 1994 г. Тогава я нарекох „подвижница“ заради самарянството в текст и живот. Сега Иван Цанев, съпругът на поетесата, родена преди 75 години, ни изправя пред нова антология на нейната поезия и с това за пореден път активизира средата и четенето. То се знае, че подобно преподреждане е рисково, но и нищо не става без огромна, тоест съзидателна енергия... [...]
