Десислава Неделчева

Десислава Неделчева Димитрова е родена на 9 април 1973 г. във Варна. Завършва „Българска филология“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ през 1997 г. Има многобройни публикации в „Литературен вестник“, „Култура“, „Литературен форум“ и др. Автор е на стихосбирките „Прози в края на века“ (1998; 2000) и „Източно време“ (2012).

Мечтата за литература

Книгата на Борис Минков символично говори от междинното място между „онова, което е“ (историята), и „онова, което би могло да се случи“ (романа). Романът не изследва реалността, а съществуването. Последното е именно „всичко, което може да стане“. Тези разстояния обсъжда Цветан Тодоров, когато пише за „Изкуството на романа“ на Милан Кундера. Току-виж сме определили литературоведското изследване на Борис като литературнокритически роман. Защото „Висящите полета“ имат изискване за подобен „идеен спор“. [...]

Мечтата за литература

„Висящите полета на българската литература“ на Борис Минков е страстно и радикално поставяне на процеса на четене и възприемане на масата. За концепцията на „висящите полета“ изследователят минава през теориите и понятията на Изер – Яус – Бурдийо. Полетата са „своеобразна черна кутия на един рецептивен процес“ с всичките му прекъсвания и къси съединения в модела на българската литература, но без тези пролуки да имат характера на дефицит и да се изживяват като липси, напротив. [...]

Указания към себе си

„И един ден, когато стана писател“ е книга албум-дневник-мемоар-спомени-сценарии“, лексикон на актьора Филип Трифонов. Консултанти са синът на актьора Мартин и вторият член на създадения от Фипо „Естествен театър“ Николай Гундеров. Заглавието маркира иронично „писателска програма“, а книгата излиза де факто писателска реализация. И както актьорът казва за друга книга (на Матей Стоянов), че е за „хора, неизраснали в комунистически семейства“, важи точно за неговата. [...]

Кутия с предмети

Томът с избрани стихотворения на Здравко Кисьов ми даде дистанцията на миналите повече от 30 години към една поезия на вътрешната перспектива с последователен философичен подход, нещо феноменално за последните десетилетия. Съставител е синът на Здравко Кисьов – Роман, който е като в стиха на баща си „Подобно съд, от обич преизпълнен / по пътя си към вас внимавам / да не разлея нито капка“. Особено полезна е критическата част в края с мнения, които завъртат посоки от гледни точки към Кисьовата поезия. [...]