Павлина Желева

Павлина Желева

Павлина Желева е български кинокритик и продуцент. Завършва кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1978 г. Работи като редактор в списание „Български филми“ и в месечното издание „Киноизкуство” на СБФД. През 1993–1994 г. е национален представител във фонд „Евроимаж“ към Съвета на Европа. Отговаря за гилдия „Критика“ във FIPRESCI. През 1995 г. става съосновател (заедно с Георги Чолаков) на филмова къща „Геополи“ и участва в продукцията на над 10 пълнометражни филма, близо 50 документални филма и няколко анимации. През 2014 г. основава втора продуцентска компания „Геополи филм“ , с която продължава да продуцира документални, анимационни филми и европейски копродукции. Член на Съюза на българските журналисти, СБФД и Асоциацията на българските продуценти.

Панайот Денев

Панайот Денев

Панайот Денев е журналист, едно от най-известните лица на Българската телеграфна агенция (БТА). Близо 30 г. работи там – от репортер до директор. Автор е на книга за нейната 125-годишна история, за която изравя от архивите информация, крита по време на комунизма. Почти 40 години ръководи пресцентъра на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол и редактира информационните му издания. От 1995 до 2010 г. преподава в Департамент „Масови комуникации“ на Нов български университет, където води курсовете „Новини и новинарство“ и „Медийни модели на информацията“.

Паоло Нори

Паоло Нори

Паоло Нори (род. 1963 г.) е италиански писател и известен преводач от руски. Той е превел на италиански „Мъртви души“ на Гогол и „Герой на нашето време“ на Лермонтов, текстове на Велимир Хлебников и Даниил Хармс, „Москва-Петушки“ на Венедикт Ерофеев и др. Името му нашумя в Италия след руската инвазия в Украйна, когато без обяснения беше свален неговият университетски курс върху Достоевски в Университета „Бикока“ в Милано.

Папа Лъв XIV

Папа Лъв XIV

Папа Лъв XIV (Робърт Франсис Превост) е роден през 1955 г. в Чикаго, САЩ. Постъпва в Ордена на августинците през 1977 г. От 2023 г. е въздигнат в кардиналски сан и оглавява Дикастерията за епископите и Папската комисия за Латинска Америка. Избран е на 8 май 2025 г. за 267-и римски първосвещеник. Първият северноамерикански папа в историята на Католическата църква. Magnifica humanitas е неговата първа енциклика.

Папа Франциск

Папа Франциск

Папа Франциск е роден със светското име Хорхе Марио Берголио на 17 декември 1936 г. в Буенос Айрес и е едно от петте деца в семейството на италиански железопътен работник. Учи в семинарията във Вила Девото и малко след завършването ѝ – на 11 март 1958 г., встъпва в Обществото на Иисус (Ордена на йезуитите). Завършва най-напред философия, след това литература и психология, а накрая става професор по теология. От 1980 г. е ректор на семинарията в Сан Мигел, а по-късно пише докторска дисертация в Германия. Провъзгласен е за кардинал през 2001 г. На конклава, свикан след оставката на папа Бенедикт XVI, е избран за римски папа на 13 март 2013 г. и приема името Франциск (Franciscus) в чест на свети Франциск от Асизи.

Патрик Айбър

Патрик Айбър

Патрик Айбър е историк, автор на книгата „Нито мир, нито свобода: културната студена война в Латинска Америка“ (2015). Интересите му са насочени към социализма и демокрацията, бедността и неравенството, културната дипломация и империализма, транснационалните подходи към историята.

Патрик Банерс

Патрик Банерс

Патрик Банерс е немски журналист и писател, кореспондент на Frankfurter Allgemeine Zeitung в Мюнхен и Кьолн. Автор на няколко книги, след които Entenhausen. Die ganze Wahrheit (2013) и Die Panikmacher: Die deutsche Angst vor dem Islam (2011).

Патрик Бушрон

Патрик Бушрон

Патрик Бушрон (род. 1965 г.) е историк, ръководител на катедра в Колеж дьо Франс. Занимава се с историческа социология на художественото творчество през Ренесанса и политическа антропология на властта през Средновековието. Автор на книгите: „Леонардо и Макиавели. Есе върху политическата сила на образите“ (2008), „Думата, която убива: история на интелектуалното насилие от Античността до наши дни“ (2009), „Да заклеймиш страха“ (2013), „Следа и аура: посмъртният живот на Амвросий Медиолански“ (2019) и др.