Силви Жермен (род. 1954 г.) е френска писателка и философка, ученичка на Еманюел Левинас. От 1987 до 1993 г. преподава философия във Френското училище в Прага. Още вторият ѝ роман „Дни на гняв“ (1989) ѝ носи наградата Фемина. На български език е преведен романът ѝ „Необятност“ („Колинс-5“, 2008).
Силвия Чолева (род. 1959 г., София) е писател, журналист и издател (Издателство за поезия ДА). Пише поезия и проза. Публикувала е 11 книги, сред които: „Детето на глухонемите“ (1993), „Вход“ (1996), „Внимателно“ (2001), „Зими и лета“ (2001), „Картички“ (2007), „Писма“ (2007), „Зелено и златно“ (роман, 2010), „Гошко“ (разкази, 2013). Работи в Българското национално радио, програма „Христо Ботев“.
Симеон Радев е роден в гр. Ресен, Македония, на 19 януари 1879 г. Учил първоначално в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, след това завършва френския лицей „Галата-Сарай“ в Цариград и право в Женева. Отдаден страстно на журналистика, през 1901 г. става редовен сътрудник на в. „Вечерна поща“, на който по-късно е и главен редактор. През 1905 г. заедно с Александър Балабанов почват издаването на списание „Художник“. По-късно (1911 г.) основава всекидневника „Воля“. По това време обнародва и известната си книга „Строителите на съвременна България". Още твърде млад, Симеон Радев се отдава на дипломатическа дейност. През 1913 г. участвува в Конференцията на мира в Букурещ, където остава и като пълномощен министър до 1916 г. Оттам при влизане на Румъния във войната е преместен в Берн. По-късно (1917) си подава оставката, напуска швейцарската столица и отива на фронта. В края на войната Симеон Радев взема участие от българска страна в подписване на Солунското примирие. След това е последователно пълномощен министър в Хага, Анкара, Вашингтон, Лондон и Брюксел. Той е и пръв български делегат в Обществото на народите в Женева. През 1918 г. обнародва на френски език книгата си „Македония и Българското възраждане през ХIХ век“. Симеон Радев е не само публицист, историограф и дипломат, а и вещ ценител на изкуството и на художественото слово. Той умира в София на 15 февруари 1967 г., само няколко дни след като книгата „Ранни спомени“ е подписана за печат.
Д-р Слава Янакиева е културолог, преподавател в департамент Театър на Нов български университет (НБУ). Изследванията ѝ са в областта на средновековния театър и празничната култура, както и на религиозното кино и медиите. Публикувала е множество статии по тези теми в различни научни издания. Автор е на монографията Християнското кино. Топики на сакралното в кинематографията (2020). Сред публикуваните ѝ преводи могат да се споменат книгите на о. Георгий Флоровски Източните отци от IV век и Византийските отци от V–VIII век, а също капиталният труд на Ернст Канторовиц Двете тела на краля (Изследване на средновековното политическо богословие), както и Битието като общение на митр. Иоан Зизиулас. Член е на Института по средновековна философия и култура.
Славой Жижек (род. 1949 г.) е словенски философ, който се вдъхновява в анализите си на масовата култура от Лакан и марксизма. Основател на Люблянската психоаналитична школа (заедно с Растко Мочник и Младен Долар). На български са преведени книгите му: „Понеже не знаят какво правят“ („Критика и хуманизъм“, 2001), „Паралакс“ („Алтера“, 2010), „Първо като трагедия, после като фарс“ (СУ „Св. Климент Охридски“, 2010), „Как да четем Лакан?“ (Център за психосоциална подкрепа, 2014).
Соня Александрова е родена в София (1956). Завършва ВИТИЗ – специалност „Кинознание” (1980). От 1990 г. живее в Италия. Публикува материали за културни събития в периодичния печат, както и в онлайн издания. Авторка на книгата „Моята Италия“, превела е от италиански книгите: „София Лорен – вчера, днес и утре“, „Марчело Мастрояни – човек на киното“, „Трансформации – скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод“.
Софи Оксанен e родена през 1977 г. в семейството на финландец и емигрантка от Естония. Познава действителността от двете страни на Желязната завеса и разказва в книгите си за нея. Дебютът ѝ е с романа „Кравите на Сталин“ (2003). Романът ѝ „Чистка“ (2008) е преведен на повече от 40 езика. Софи Оксанен е удостоена с двете най-престижни награди в родината си – Финландия и Рунеберг, с Наградата на Шведската академия за северна литература („малкия Нобел“), Наградата на Северния съвет, френските Le prix du roman Fnac и Фемина и др. На български, благодарение на изд. „Персей“, са излезли „Кравите на Сталин“ (2017), „Чистка“ (2014) и „Когато изчезнаха гълъбите“ (2014).
София Андрухович (1982) е родена в Ивано-Франкивск. Тя е дъщеря на известния писател Юрий Андрухович. Авторка на сборниците с разкази „Лятото на Милена“ (2002), „Старите хора“ (2003), „Жените на техните мъже“ (2005). София Андрухович е една от водещите фигури в съвременната украинска литература и със своите романи, сред които се открояват „Феликс Австрия“ (2014), отличен с редица награди – Книга на годината на BBC, Специалната награда на Форума на издателите в Лвив и наградата ЛитАкцент, както и „Амадока“ (2020), който изследва теми като паметта, идентичността и травмата. През 2024 г. излиза и последният ѝ роман „Катананхе“. Активно превежда от полски и английски.
