Култура / Автори

Реми Браг

Реми Браг (род. 1947 г.) е дългогодишен професор по антична и средновековна философия в Сорбоната и титуляр на катедрата „Романо Гуардини“ в Университета „Лудвиг-Максимилиан“ (Мюнхен), където преподава история на европейското християнство. Бил е гост-професор в Бостънския университет. Носител на наградите „Йозеф Пипер“ (2009) и „Йозеф Ратцингер“ (2012). Автор е на множество книги, сред които: „Европа, римският път“ (1992), „Мъдростта на света. История на човешкия опит за всемира“ (1999), „За Бога на християните и един или два други“ (2008), „Царството на човека. Генезис и провал на модерния проект“ (2015), „Накъде отива историята?“ (2016).

Рене Жирар

Рене Жирар (1923–2015) е френски мислител, известен със своята „миметична теория“, антрополог на насилието и на религиозното. Практикуващ католик, той е роден в Авиньон в деня на Рождество Христово. През 1946 г. заминава за САЩ. Преподава френска литература в Университетите в Индиана и „Джон Хопкинс“ в Балтимор, а след това и в Станфордския университет, където ръководи департамента по френски език, литература и цивилизация до края на кариерата си. Автор на книгите: „Романтична измама и романна истина“ (1961), „Достоевски: от двойничеството към единството“ (1963), „Насилието и сакралното“ (1972), „Изкупителната жертва“ (1982) и др. На български език е преведена книгата му „Видях сатаната как падна от небето като светкавица“ („Изток-Запад“, 2006).

Ренцо Пиано

Архитектът Ренцо Пиано е роден през 1937 г. в Генуа в семейство на строителни предприемачи. Завършва Политехническия университет в Милано. Работи с американския архитект Луис Кан. Заедно с английския архитект Ричард Роджърс създава Центъра „Жорж Помпиду“ в Париж. Сред другите му световноизвестни проекти са: международното летище Кансай в Осака, Музеят на Фондацията „Бейелер“ в Базел, реконструкцията на Потсдамер Плац в Берлин, The Shard в Лондон, най-високият небостъргач в Европа, Музеят „Уитни“ и билдингът на „Ню Йорк Таймс“ в Ню Йорк и др. През тази година бе открит мостът в Генуа, създаден по негов проект на мястото на пропадналия през 2018 г. мост „Моранди“. Ателието му, наречено „Работилница за сгради Ренцо Пиано“, има два главни офиса – в Генуа и Париж. През 1998 г. Ренцо Пиано печели наградата Прицкер за цялостно творчество.

Рихард фон Мах

Ришард Капушчински

Ришард Капушчински (1932–2007) е най-изтъкнатият писател измежду полските репортери, публицист, поет и фотограф, наричан „цар на репортажа“. Автор на 26 книги, основно в областта на репортажа. Най-често превежданият полски автор (заедно със Станислав Лем). От 1962 г. е постоянен кореспондент на Полската агенция по печата в Африка, Латинска Америка и Азия. Документира рухването на императорската власт в Етиопия и Иран. Посетил е Индия, Афганистан и Пакистан, Китай и Япония. Периодът, прекаран в Африка, е начало на разцвета на репортерската му работа. Бил е в Кавказ, пет години прекарва в Чили, Бразилия, Мексико и Боливия, по-късно пътува в Ангола. Лауреат е на 40 награди и отличия. Избран от журналистическата гилдия за Журналист на века в допитването на месечното списание Press. В България са публикувани книгите му „Шахиншахът“, „Империята“, „Футболната война“, „Още един ден живот“, „Абанос“, „Пътешествие с Херодот“, „Лапидарии“, „Автопортрет на репортера. Записки за ХХ и XXI в. Другият“.

Робер Редекер

Робер Редекер (род. 1954 г.) е френски политически философ от немски произход. Води рубрики в издания като „Тагеблат“ и „Мариан“, дълги години е бил член на управителния съвет на „Репортери без граници“. Автор на книгите: „На оръжие, граждани“ (2000), „Поезия на импровизацията“ (2004), „Прогресът или опиумът на историята“ (2005), „Невъзможният войник“ (2014), „Европа или ерата на празнотата“ (2015), „Социалните мрежи: войната на Левиатан“ (2021).

Роберт Менасе

Роберт Менасе е роден през 1954 г. във Виена. Учи германистика, философия и политически науки във Виена, Залцбург и Месина. От 1981 до 1988 г. преподава в Института за теория на литературата към Университета на Сао Паулу, Бразилия. След завръщането си в Европа се установява във Виена и Амстердам. Автор е на романи, разкази, пиеси, известен е като публицист с остро перо. Носител на много награди: за романа си „Столица“ получава най-престижната награда на Германската издателска гилдия по време на Франкфуртския панаир на книгата 2017. На български в издателство „Леге Артис“ са излезли книгите му: „Изгонване от ада“ (2003), „Блажени времена, крехък свят“ (2006), „Дон Жуан де ла Манча“ (2009), „Всеки може да каже „аз“. Разкази от края на следвоенния ред“ (2010) – в превод на Елисавета Кузманова, „Залезът на Европа. Краят на нацията и бъдещето на демокрацията“ (2013, превод Ангел Христов) и „Столица“ (2018, превод Ана Димова).

Роберт Шпеман

Роберт Шпеман (1927–2018) е роден в Берлин. Майка му е танцьорка в школата на Мери Вигман, създателката на експресионистичния танц, баща му следва в Баухаус при Паул Клее и Ласло Мохоли-Наги. Изправени пред житейска криза, двамата приемат католическата вяра. Роберт е на 9 години, когато майка му умира. Баща му избира вярата и през 1942 г. е ръкоположен за свещеник. Синът се гордее, че не членува в Хитлерюгенд и не пее антиеврейски песни. Следва философия, романистика и теология, преподава философия в Щутгарт, Хайделберг и Мюнхен. Автор е на трудове върху натурфилософията, антропологията, етиката и политическата философия. Сред тях са: „Към критика на политическата утопия“, 1977, „Основни морални понятия“, 1982, „Естествено и разумно“, 1987, „Личности. Опити за разграничение между „нещо“ и „някой“, 1996, „Граници. Към етическите измерения на действието“, 2001, „Безсмъртният слух. Въпросът за Бог и суеверието на модерността“, 2005.