Проф. дфн Стилиян Йотов е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ в катедра История на философията. Автор на книгите: Въведение във философия на правото (1994), Справедливост и респект (2001), Етика и мултикултурализъм. Градивни елементи и скици (2003), Равенство и егалитаризъм, Опит за осмисляне на социалната държава (2004), Хабермас и претенциите на автономията (2006). Превежда от немски Хабермас, Адорно, Хоркхаймер.
Стоян Андов е роден през 1935 г. в с. Кавадарци, което тогава е в границите на кралство Югославия. Завършва икономическия факултет на Скопския университет, има и магистърска степен от Белградския университет. Бил e подпредседател на Републиканския изпълнителен съвет, член на македонската делегация в Събранието на републиките и покрайнините и член на федералното правителство за три мандата. От 1987 до 1991 г. е посланик на Югославия в Ирак. Председател е на Либералната партия на Македония. Той е първият председател на Събранието на република Македония (1991–1996), като заема този пост и повторно (2000–2002). Избиран е и за заместник-председател на Либералния интернационал.
Стоян Михайловски (1856–1927) е писател и християнски мислител, автор на стихотворението „Кирил и Методий“ („Върви, народе възродени“). Племенник на митрополит Иларион Макариополски. През 1872 г. завършва френския лицей „Галатасарай“ в Цариград. Завършва право във Франция през 1883 г. След Освобождението работи като адвокат и съдия в Свищов, преподавател по френски език и доцент по всеобща литературна история в Софийския университет. Дописен и действителен член (1898) на Българското книжовно дружество (БАН). Бил е председател на Върховния македоно-одрински комитет (1901–1903), народен представител в ІІІ ВНС, VІІІ ОНС, ХІІІ ОНС, последователен антимонархист. Заради статията „Потайностите на българския дворец“ (1904) е подведен под съдебна отговорност. Пише философско-моралистични творби, сонети, поеми, драми, публицистика, пародии, басни, афоризми, епиграми. След по-известните му творби са „Бог. Библейски стихотворения“, Novissima verba, „Книга за българския народ“, „По прекия друм“, „От развала към провала“ и др.
Сузане Хайм е доктор по политически науки на Свободния университет в Берлин, ръководителка на проекта за издаване на документалната сбирка „Преследване и унищожение на европейските евреи от националсоциалистическа Германия 1933–1945“, в 16 тома, дело на германския Федерален архив, Института за съвременна история и Катедрата за нова и най-нова история към Университета Фрайбург.
Сьонке Найцел (род. 1968 г.) е професор по военна история и културна история на насилието в Университета в Потсдам. Книгите му са посветени на историята на империализма и епохата на световните войни.
Т. С. Елиът (1888–1965) е един от най-големите англоезични поети на ХХ в. Роден е в САЩ. Учи философия в Харвардския университет и френска литература в Сорбоната, а през 1914 г. заминава за Англия, където следва в Оксфорд. През 1922 г. излиза поемата „Пустата земя“, която му носи слава. През 1927 г. се отказва от американското си поданство и влиза в Англиканската църква. Поемата „Пепелната сряда“, публикувана през 1930 г., бележи поврат в творчеството му – от радикален критик се превръща в консерватор. Първата му пиеса „Убийство в катедралата“ излиза през 1935 г., а през 1939 г. – книга с детски стихове, по които през 80-те години е създаден популярният мюзикъл „Котките“. Знаменитите му „Четири квартета“ излизат изцяло през 1943 г. Нобеловата награда за литература получава през 1948 г.
