Тамара Джеджева е родена през 1929 г. в Поморие. Завършва русенската гимназия „Баба Тонка“. Работи като журналистка последователно в „Народна младеж“, „Земеделско знаме“, „Поглед“, „Жената днес“, Радио София. Умира на 6 ноември 1973 г. в Тунис при неизяснени обстоятелства.
Теди Москов е роден на 7 октомври 1960 г. в София. Завършва режисура за куклен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ при Юлия Огнянова, а през 1992 г. специализира режисура за драматичен театър в Академия Д'арте Драматика в Рим. Основател и режисьор на театър „Ла Страда“. От 1993 г. до 1996 г. реализира девет епизода на телевизионното шоу „Улицата“. През 1996 г. шоуто получава „Златна роза“ на критиката в Монтрьо. Отличен с наградите „Златен век“ на Министерството на културата, „Аскеер“ за режисура и др. Поставя пиеси в български и германски театри: „Сирано дьо Бержерак“ в Хамбург, „Спящата красавица“ в Щутгарт, „Кралят-елен“ в Дармщат и др. Снима игралния филм „Рапсодия в бяло“ и документалния „Преводачката на черно-бели филми“.
Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които: „Без кожа“, „Змийско мляко“, „Кучката“, „Любовници“, „Невинните“, както и на романите „Емине“, „Майките“, „Адриана“, „Марма, Мариам“. През 2006 г. „Майките“ спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас, преведена е на 9 европейски езика. „Адриана“ е издадена във Франция и в Чехия. През 2010 г. „Марма, Мариам“ спечели Националната награда „Хр. Г. Данов“ за художествена литература. Нейният роман „Влакът за Емаус” (2013) спечели наградата за проза на Портал Култура (2014 г.). Последната ѝ книга – повестта „Първият рожден ден“ излезе през 2016 г. Текстовете ѝ като колумнист в Портал Култура са събрани в три сборника – „Четири вида любов“, „Ороци“ и „Зове овцете си по име“.
Тиери Клермон е френски журналист, работи за „Фигаро литерер“ от 2005 г. Член е на комисията „Поезия“ на Националния център на книгата.
Тимоти Гартън Аш (род. 1955 г.) е британски историк, ръководител на Центъра за европейски изследвания в колежа „Сейнт Антъни“, Оксфорд. Един от най-изтъкнатите съвременни изследователи на Централна и Източна Европа. Автор на книгите: „Ти повече не си ми брат. ГДР днес“ (1981), „Полската революция: „Солидарност“ (1983), „Вълшебният фенер: революциите от 89-а във Варшава, Будапеща, Берлин и Прага“ (1990), „В името на Европа: Германия и разделеният континент“ (1993), „Досието: една лична история“ (бълг. издание „Фама“, 2012), „История на настоящето“ (2000), „Свободният свят: Америка, Европа и изненадващото бъдеще на Запада“ (бълг. издание „Обсидиан“, 2005), „Свободното слово“ (2016) и др. Носител на наградата „Оруел“ и на наградата „Карл Велики“ за принос в обединението на Европа (2017).
Тимъти Снайдър (род. 1969 г.) е американски историк, професор в Университета в Йейл. Изследовател на историята на тоталитаризма, комунизма и Холокоста. Най-известната му книга, „Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин“ (2010), е преведена на много езици, включително и на български (изд. „Рива“, 2015). В нея той анализира глада в Украйна, предизвикан по заповед на Сталин, както и подялбата на Полша между СССР и нацистка Германия. На български език са преведени и книгите му: „За тиранията“ („Обсидиан“, 2017) и „Пътят към несвободата“ („Обсидиан“, 2018).
Тихомир Стоянов е роден в София през 1978 г. Завършва фотография в Техническия университет. През 2015 г. основава Imaginary Archive – български архив от намерена фотография, който включва над 10 000 негатива и диапозитива. В края на 2016 г. създава профил на Семейство Стоянови в Инстаграм, където публикува фотографии от всекидневието на социалистическото семейство. През 2017 г. е селектиран за Bring Your Own Paper на Международния фотографски фестивал „Срещи в Арл“, Франция. В началото на 2018 г. в галерия SYNTHESIS Тихомир Стоянов за пръв път показа извадка от проекта „Семейство Стоянови“.
Томас Ман (1875–1955) е немски писател, отличен с Нобелова награда за литература (1929) за романа си „Буденброкови“ (1901). Pоден e в семейството на едър търговец в северния ханзейски град Любек. След смъртта на бащата семейството му се преселва Мюнхен. През 1895–1898 г. заедно с брат си – бъдещия писател Хайнрих Ман – пребивава в Италия. Там започва работа над епохалния си роман „Буденброкови“, чието публикуване го спасява от тежка криза. Работи над незавършения си роман „Самопризнанията на авантюриста Феликс Крул“ (1911), както и над новелата „Смърт във Венеция“ (1912). През 1919 г. Томас Ман става почетен доктор на Бонския университет. Публикува романа „Вълшебната планина“ (1924). Убеден противник на нацизма, той емигрира през 1933 г. заедно със семейството си първо в Швейцария, а през 1938 г. в САЩ. Книгите му са забранени и изгаряни в нацистка Германия. Става гост-професор в Принстънския университет, където пише „Лоте във Ваймар“, „Йосиф и неговите братя“, „Доктор Фаустус“ и „Избраникът“. След 1952 г се завръща в Европа, но избира да живее в Швейцария до края на дните си.
