Култура / Автори

Фолкер К. Дьор

Фолкер К. Дьор

Проф. д-р Фолкер К. Дьор ръководи Катедрата по нова немска литература в Дюселдорфския университет „Хайнрих Хайне“. Публикациите му са посветени на немскоезичната литература от XVIII до XXI век, по-конкретно на автори като Лесинг, Гьоте, Шилер, Хайне и на теми като „бюргерския реализъм“ и „мита в следвоенната германска литература“. Изследователските му интереси понастоящем са насочени към посочения период и по-специално към литературата и естетиката на т.нар. Ваймарска класика.

Прочети повече...

Фолкер Шльондорф

Фолкер Шльондорф

Фолкер Шльондорф е роден във Вайсбаден, Германия, през 1939 г. 40 години по-късно печели едновременно Оскар за най-добър филм и Златна палма в Кан за филма си „Тенекиеният барабан“ – екранизация по едноименния роман на Гюнтер Грас. След като завършва елитната парижка гимназия „Анри IV“, Шльондорф започва да учи икономика и политически науки в Сорбоната. По същото време се проявява и интересът му към френското кино на Новата вълна, като впоследствие става асистент-режисьор на някои от големите имена: Луи Мал, Жан-Пиер Мелвил и Ален Рене. Скоро след това самият той се превръща в един от най-важните немски режисьори от следвоенния период, заедно с Райнер Вернер Фасбиндер, Вернер Херцог и Вим Вендерс. Киното му е преди всичко свързано с немската литература на XX век – някои от най-известните му филми са адаптации на романи: „Младият Тьорлес“ по Робърт Музил, „Загубената чест на Катарина Блум“ по Хайнрих Бьол, „Пощадата“ по Маргьорит Юрсенар и „Хомо Фабер“ по Макс Фриш. Заедно с това е преподавател по кино и литература в European Graduate School в Саас-Фее, Швейцария.

Прочети повече...

Франсис Фукуяма

Франсис Фукуяма

Франсис Фукуяма (род. 1952 г.) е американски политолог и икономист от японски произход. Старши сътрудник на Института по международни изследвания „Фрийман Спогли“ към Станфордския университет, Фукуяма е известен най-вече с книгата си „Краят на историята и последният човек“ (1992), в която твърди, че развитието на либералните демокрации може да се приеме като връхна точка в социокултурната еволюция на човечеството. На български език са преведени и книгите му „Големият разлом“, „Нашето постчовешко бъдеще“, „Строежът на държавата“, „Доверие“, „Произход на политическия ред“, „Политически ред и политически упадък“ и „Идентичност“.

Прочети повече...

Франсоа Артог

Франсоа Артог

Франсоа Артог (род. 1946 г.) е френски историк, известен с изследванията си на интелектуалната история на Древна Гърция и на историята на историографията. Дълги години ръководи секцията по древна и съвременна историография в Училището за висши социални науки (EHESS) в Париж. Автор на книгите: „Огледалото на Херодот“, „Паметта за Одисей: разкази за границата на Древна Гърция“, „Да вярваш в историята“, „Нацията, религията, бъдещето: по следите на Ернест Ренан“. На български език е преведена книгата му „Режими на историчност“ (НБУ, 2007 г.).

Прочети повече...

Франсоа Югенен

Франсоа Югенен

Франсоа Югенен е есеист и кинокритик. Генерален директор на издателство „Етоал“, което публикува сп. „Кайе дю Синема“. Последната му книга е „Християнският облог“ (2017 г.).

Прочети повече...

Фридрих Вилхелм Граф

Фридрих Вилхелм Граф

Фридрих Вилхелм Граф е протестантски теолог, преподавател по систематическо богословие и етика в университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен. Изследва връзките между религията и модерното общество. Смятан е за един от най-изявените съвременни интелектуалци в Германия.

Прочети повече...

Фридрих Дюренмат

Фридрих Дюренмат

Фридрих Дюренмат (1921–1990) е швейцарски прозаик, драматург, публицист, поет и художник експресионист. Завършва теология и философия в университетите на Цюрих и Берн. Отначало работи като график и театрален критик. След „Старецът“ (проза, 1945) и пиесата „Писано е“ (1946) излизат „Слепият“ (пиеса, 1948), „Ромул Велики“ (пиеса, 1949), сборникът с разкази „Градът“ (1950), „Съдията и неговият палач“ (роман, 1952), „Подозрението“ (роман, 1953), „Посещението на старата дама“ (драма, 1957), „Обещанието“ (роман, 1958), „Физиците“ (комедия, 1962), „Метеор“ (пиеса, 1964), „Портрет на планетата“ (пиеса), „Да свирим Стриндберг“ (1970), „Сгромолясването“ (повест, 1971), „Лунно затъмнение” (повест, 1981), „Правосъдието“ (роман, 1985) и др. Стиховете му на български са издадени в книгата „Събуждане в лабиринт“ (2005) в превод на Кръстьо Станишев.

Прочети повече...

Хайнц Шюц

Хайнц Шюц е теоретик на изкуството, критик и публицист, преподава в различни висши училища. Пише за различни издания за изкуство, дългогодишен кореспондент на престижното списание „Кунстфорум Интернационал“, където през 2017 г. излезе и настоящият текст, от който публикуваме фрагменти.

Прочети повече...