Култура / Автори

Юн Фосе

Юн Фосе

Юн Фосе (1959) е роден в град Хаугесюн, на западния бряг на Норвегия. Автор е на над 30 книги (романи, разкази, поезия, есета, детски истории) и на близо толкова театрални пиеси. Произведенията му са преведени на над 40 езика, като на български е издадена „Трилогия. Бдение. Бленуванията на Улав. Отмала“ (изд. „Лист“, 2021, превод Стела Джелепова). Носител на Международната Ибсенова награда (2010), на Европейската награда за литература (2014) и на Литературната награда на Северния съвет (2015). През 2023 г. е отличен с Нобеловата награда за литература.

Прочети повече...

Юрген Молтман

Юрген Молтман

Юрген Молтман е определян като един от най-значимите богослови на ХХ в. Неговата книга „Теология на надеждата“, публикувана през 1964 г., е преведена на множество езици и е оказала въздействие в световен мащаб. Роден е на 8 април 1926 г. в Хамбург. Следва евангелска теология в университета в Гьотинген, няколко години е пастор. През 1957 г. става професор в Църковното висше училище във Вупертал, а впоследствие в Университета в Бон. От 1967 г. до пенсионирането си през 1994 г. преподава систематично богословие и социална етика в Тюбингенския университет. Между 1980 и 1995 г. създава трудовете си по християнска теология, събрани в пет тома. Сред известните му произведения са: „Разпнатият Бог“ (1972), „Църквата в силата на Духа“ (1975), „Пътят на Иисус Христос“ (1989), „Духът на живота“ (2010). Пише и за глобалната екологична криза, а в последните години публикува свои размисли за смъртта. Негова съпруга е известната представителка на феминистката теология Елизабет Молтман-Вендел (1926–2016). Юрген Молтман почина на 3 юни 2024 г. в Тюбинген на 98 години. 

Прочети повече...

Юрген Хабермас

Юрген Хабермас

Юрген Хабермас (род. 1929 г.) е сред най-популярните мислители на съвременността. От 1964 до 1971 г. е професор по философия и социология в института „Йохан Волфганг Гьоте“ във Франкфурт на Майн. Впоследствие ръководи института „Макс Планк“. От 1983 г. до пенсионирането си през 1994 г. ръководи катедрата по философия във Франкфурт. Сред най-известните му книги са: „Теория на комуникативното действие“ (1981), „Философският дискурс на модерността“ (1985), „Постметафизичното мислене“ (1988), „Модерността – един незавършен проект“ (1990), „Фактичност и валидност“ (1992), „Бъдещето на човешката природа“ (2001).

Прочети повече...

Юрий Андрухович

Юрий Андрухович

Юрий Андрухович е роден през 1960 г. През 1985 г. заедно с Виктор Неборак и Олександър Ирванец създават концептуалната група за литература и музика „Бу-Ба-Бу“ (Бурлеска-Балаган-Буфонада). От 1989 до 1991 г. учи в Литературния инсти­тут „М. Горки“ в Москва. Издава две стихосбирки, последвани от „Небе и градски площади“ (1985), „Центърът на града“ (1989), „Екзотични птици и растения“ (1991) и др. Става известен с „Московиада. Роман на ужасите“, излязъл през 1993 г. и публикуван на български от издателство „Парадокс“ (2009), което преведе и романите му „Дванайсетте обръча“ (2013), „Писма до Украйна“, „Любовниците на Юстиция“ (2020). Заедно с полския писател Анджей Сташук издава сборника с есета „Моята Европа“ (2000, 2001). Преводач на Шекспир и американските поети от бийт поколението, автор на един музикален албум („Андрухоид“).

Прочети повече...

Юрий Вълковски

Юрий Вълковски

Юрий Вълковски е директор на фондация „Народни читалища“, която е създадена през октомври 2023 г., за да подкрепя възраждането на българските читалища. Той има 25-годишен опит в културния сектор както в България, така и на европейско ниво, включително като експерт по програма „Творческа Европа“ на Европейската комисия, директор на Българската фестивална асоциация, директор на фондация „Промяната“, директор на Фондацията за градски проекти и изследвания, преподавател по културни политики в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Нов български университет. В периода декември 2021–август 2022 г. е заместник-министър на културата с ресор библиотеки и читалища, както и международна дейност.

Прочети повече...

Явор Гърдев

Явор Гърдев

Явор Гърдев е роден през 1972 г. в София. Завършил е философия в Софийския университет и театрална режисура в НАТФИЗ. Има над 40 постановки в България и чужбина. Поставял е в Берлин, Париж, Лил, Берн, Гданск, Москва, Санкт Петербург, Лисабон, Ротердам, Утрехт и др. В театралната му биография са заглавия като Шекспировите „Хамлет“ и „Крал Лир“, „Козата или коя е Силвия?“ и „Пиеса за бебето“ от Едуард Олби, „Калигула“ от Албер Камю, „Валентинов ден“ и „Пияните“ от Иван Вирипаев, „Квартет“ от Хайнер Мюлер, „Ръкомахане в Спокан“, „Пухеният“, „Палачи“ от Мартин Макдона, „Старицата от Калкута“ от Ханох Левин, „Драконът“ от Евгений Шварц, „Празникът“ от Томас Винтерберг, „Чамкория“ от Милен Русков, „Наблюдателите“ от Константин Илиев. Театралните му интерпретации са отличени с многобройни международни и български награди.

Прочети повече...

Яков Кротов

Яков Кротов

Яков Кротов е роден в Москва през 1957 г. Завършва Историческия факултет на Московския държавен университет. През 1974 г. е кръстен от протойерей Александър Мен. От 2007 г. е свещеник в Харковско-Полтавската епархия на Украинската  автокефална православна църква (обновена). Занимава се с църковна история и история на руското провинциално дворянство. През 1997 г. създава сайта „Библиотеката на Яков Кротов“. В него е събрана литература по история, философия и богословие. Сътрудничи на различни издания, в които коментира Евангелието, публикува есета върху богословски и други теми, обявява се последователно и от християнски позиции против цензурата, ограниченията на свободата на съвестта, милитаризма и деспотизма. От 2002 до 2019 г. води по радио „Свобода“ програмата „От християнска гледна точка“, а от 2019 г. е автор на рубриката „Между вярата и неверието“.

Прочети повече...

Ян Асман

Ян Асман

Ян Асман е професор по египтология в Хайделбергския университет до пенсионирането си през 2003 г. Гост-професор в Париж, Йерусалим, Йейл и Хюстън. Сред многобройните му книги, някои от които преведени на български, са: „Културната памет“, „Мойсеевото разграничение“, „Мойсей египтянина“, „Египет. Смисъл и история“, „Монотеизъм и космотеизъм“, „Религия и културна памет“, „Смъртта като тема в теорията на културата“, „Вълшебната флейта“, „Томас Ман и Египет“, „Монотеизмът и езикът на насилието“. Носител е на Наградата на германските историци (1998), наградата Зигмунд Фройд за научна проза (2016), Наградата за мир (с Алайда Асман, 2018).

Прочети повече...