Второто издание на Sofia Art Fair под надслов Imagine ще се проведе от 2 до 5 октомври. Разговор със създателите на форума Суни Данаджъ и Радослав Механджийски
Първото издание на изложението за съвременно изкуство премина с голям успех под мотото Art Matters (3–6 октомври 2024 г.) и стана факт, най-вече като положи едно солидно начало. За мен лично това събитие е дългогодишна мечта, за пръв път се почувствах като в истинска европейска столица. Атмосферата беше много позитивна и на откриването, за голяма изненада, срещнах колеги от най-различни сфери на съвременното изкуство, които едва ли друго събитие би съумяло да събере под един покрив – много положителен знак не само за започването на нов дебат, но и за формирането на процес от нова величина на нашата художествена сцена.
Как най-накрая се случи изложение за съвременно изкуство и в България? Какви бяха пречките и какви бяха предпоставките?
С. Д.: Откриването на първия арт панаир в България беше резултат от дългогодишна работа, но и от настъпилата зрялост на сцената. Истината е, че се наложи да преминем през много предразсъдъци – от институционално недоверие до неразбиране на модела „арт панаир“ като културна и икономическа структура. Но от друга страна, имаше и силни предпоставки: натрупана енергия от независимата сцена, ново поколение артисти и куратори, както и международен интерес към Югоизточна Европа. И най-вече – обща нужда от реален пазар и място за видимост.
Р. М.: Реализирането на първото издание изискваше и готовност да поемем много висок риск. Най-голямото предизвикателство бяха ограничените финансови ресурси. Ние съзнавахме, че пилотното издание трябва да отговори на ниво, съизмеримо с европейските и световни стандарти, всичко друго би прозвучало компромисно. Нямаше време за плавно развитие. Сред предпоставките за успех бяха и изградените в продължение на доста години професионални контакти на наши колеги, които подкрепиха проекта и така спомогнаха да спечелим доверието на ключови фигури от европейската художествена общност.
Какви са особеностите в създаването на изложение в Източна Европа, какво беше специфичното при създаването му у нас?
С. Д.: Специфичното тук е, че трябваше едновременно да изградим структурата, публиката и доверието. В Западна Европа панаирите имат ясна рамка и пазарни механизми. У нас трябваше да обясним защо е важен, за кого е, какво означава да „купиш изкуство“ и как културата може да бъде инвестиция. Работихме и като медиатори, и като продуценти, и като обучители.
Р. М.: Основното различие е липсата на готова инфраструктура – не само физическа, но и организационна, в това число и партньорска. Тук проектираме процеси, които на други места са даденост: как функционира пазарът, как се изгражда доверие, как се създава реална икономика около изкуството. Всичко това правим в динамичен, но и доста непредсказуем регионален контекст.
Как протече изложението според вас? Какви са вашите наблюдения, с какви впечатления останахте?
С. Д.: Първото издание надмина очакванията ни. Видяхме жива публика, активен интерес от колекционери, институции, журналисти, млади хора. Над 90% от изложителите реализираха продажби. Освен пазарен успех, SAF беше силно социално и културно събитие – с реално ангажирана публика и усещане за събитие с кауза.
Р. М.: Общото усещане е за солидно положена основа. Беше важно първото издание да убеди безкомпромисно участници и публика, че Sofia Art Fair може да отговори на заявката си за мащаб и профил на събитието. Искрено впечатлен съм и от посетителите – от тяхната енергия, интерес, активно участие във всички събития.
Успяхте да обедините цялата сцена за тази инициатива, което е, бих казала, безпрецедентно явление. Нито дебатите за музей на съвременното изкуство, нито тези за Венецианското биенале са ни сплотявали така някога като общност. На какво се дължи това според вас?
С. Д.: На нуждата от платформа, която не разделя, а свързва. SAF не дели сцената на „алтернативна“ и „институционална“ – тя покани всички, които искат да създават и развиват изкуството у нас. Когато има ясно намерение, прозрачност и уважение към труда на всеки, обединението е възможно.
Р. М.: Мащабът на формата в голяма степен елиминира различията между участниците на сцената и поставя на преден план общите им интереси. От гледна точка на развитието на сектора всички са печеливши.
Образователната програма беше много добре представена. Успявахте да поддържате залата пълна благодарение на интересни чуждестранни гости и любопитни теми. По какви критерии ги подбрахте?
С. Д.: Подбирахме лекторите на базата на три критерия: международен опит, експертиза, която е релевантна на нашия контекст, и готовност за диалог. Искахме гости, които не просто „говорят от позиция“, а разбират как се гради сцена в „периферията“. SAF Talks беше мислен като инструмент за изграждане на капацитет и вдъхновение.
Р. М.: Образователната програма покри широк спектър от важни за средата ни теми – кариерно развитие на съвременните художници, управление на проекти и пространства, бизнес с изкуство, исторически и изкуствоведски проблематики – и най-важното, всеки гост беше ярък международен специалист в своята област. Подобно присъствие в рамките на няколко дни е огромен източник на енергия, знания и ентусиазъм. И също така, формира се приятното усещане, че това може да е нормална среда и контекст за България.
Какъв беше интересът от страна на галериите, за да успеете да постигнете този баланс между изтока и запада, от една страна, и между по-стари и по-нови галерии, от друга?
С. Д.: Интересът беше изненадващо висок още от първото издание. Успяхме да балансираме между по-утвърдени търговски галерии и нововъзникващи пространства, защото подходихме отворено, но със селекционен процес. Подадохме ръка, но имахме и ясни критерии. Международният интерес също беше активен – особено от страни, които гледат на България като на нова територия.
Р. М.: Създаването на интерес сред международните участници на първо издание беше свързано със систематични и целенасочени усилия. Радваме се, че те дадоха резултат. Тази година почти половината от павилионите са международни, основно от Централна и Западна Европа – което е ясен признак за повишаващото се международно доверие в събитието.
Оставихте възможност на отделни артисти и млади автори да участват независимо от галериите. Ще се запази ли тази тенденция и в бъдеще?
С. Д.: Да. Вярваме, че едно събитие като SAF трябва да мисли не само за пазара, но и за контекста. Индивидуалните артисти, особено младите, имат нужда от сцена. Ще продължим да им даваме достъп – както чрез отворени покани, така и чрез партньорства с образователни и артистични институции.
Р. М.: Да, защото това е част от дългосрочната стратегия – да развиваме сцена, която е отворена към нови имена и нови формати. Панаирът трябва да бъде динамична среда, а не затворен клуб, това включва поддръжка на младите, които внасят нови енергии и перспективи.
Какви поуки извлякохте от това първо издание? Какво бихте променили и какво бихте запазили в следващото?
С. Д.: Научихме колко важна е комуникацията – навън и навътре. Запазваме фокуса върху селекцията, международния обмен и образователния компонент. Бихме подобрили логистиката, вътрешната организация и работата с партньори. Всеки детайл има значение.
Р. М.: Най-важното е да предоставяме съдържание и качество, което носи стойност за всички участници. Със сигурност ще работим за изграждането на по-добра среда за международно позициониране и върху по-ефективно ангажиране на местния бизнес, който тепърва започва да открива изкуството като инвестиция и комуникационен актив.
Как стои въпросът всъщност с бъдещето на изложението в по-дългосрочна перспектива? Какви са вашите очаквания и намерения?
С. Д.: Планираме SAF да се провежда всяка година. Но не искаме просто да повтаряме. Всяко издание трябва да надгражда – с по-силна програма, по-добра международна позиция и по-стабилна сцена у нас. Целта е след пет години да говорим за SAF не като за „български панаир“, а като регионален център за съвременно изкуство, който е уважаван и отвън. Това е ангажимент, който приемаме сериозно.
Р. М.: Дългосрочната визия е Sofia Art Fair да бъде икономически и културен фактор, който развива екосистемата целогодишно, а не само в рамките на няколко дни. Искаме проектът да бъде добра реклама за града ни, да е сред онези инициативи, които преформулират тривиалните представи за България.
Суни Данаджъ е предприемач и колекционер. Като основателка на Фондация „София Диша“ тя организира арт събития, най-популярното от които е фестивалът за градска култура „София диша“. За своя мисия Суни приема популяризирането на културното предприемачество и разнообразните артистични изяви, за които работи активно чрез своята фондация. С организацията на първото международно изложение за съвременно изкуство Sofia Art Fair Суни Данаджъ е мотивирана да постави София и България на световната културна карта.
Радослав Механджийски е изкуствовед и куратор, работи в сферата на визуалните изкуства, културата, стратегията и изграждането на общности. Заедно с Теодора Константинова е съосновател на Art and Culture Today, Wide Art Forum и IMAGO International Artist Residency – инициативи, които насърчават критическия дискурс, професионалния обмен и артистичното сътрудничество в страната и Европа. Чрез Art and Culture Today той е основният организационен партньор на Sofia Art Fair – първото международно изложение за съвременно изкуство в България.
