Годината, която след броени дни приключва, в глобален план наистина може да се определи като безумна. Трябва да си дадем сметка, че в нея бе извършено невероятно геополитическо предателство. От един почти малоумен „Нерон“, настанил се във властовия център на света, бе нанесен умопомрачителен удар върху нещо с почти 80-годишна давност и което (съвсем доскоро) с основание наричахме „евроатлантически свят“. Нещо, започнало да се изгражда само две години след края на Втората световна война, когато през 1947 г. американският президент Хари Труман – пред лицето на съветското настъпление, вече практически стъпкало цяла Източна и Централна Европа – слага решителен край на всеки изолационизъм на САЩ и обявява на 12 март 1948 г. „доктрината Труман“, в която се казва дословно: „Америка като най-великата свободна сила има морални, политически и идеологически задължения да пази свободните институции в целия свят, като за целта трябва да се въоръжи с военни средства, за да ги изпълнява“. Първа стъпка в реализирането на тази доктрина, още през следващата година става подписването (на 04.04.1949 г.) във Вашингтон между САЩ и още единадесет страни от Западна Европа на Североатлантическия договор за военна защита (НАТО), а втората е влизането в сила – през същата година – на плана „Маршал“, който само две години по-късно не просто изправя на крака опустошената от световната война западна част на Европа, а много скоро, както се изразява Пол Джонсън, превръща Желязната завеса в граница освен между демокрацията и тоталитаризма, още и между изобилието и недостига. Преди десетина години бях написал, че оттогава на историческата сцена стара Европа отсам Атлантическия океан и новата, отвъд океана – произведението на свободолюбивите, авантюрни и радикално християнски колонисти – се превръщат окончателно в един исторически континент, който следва да се нарече Евро-Атлантика. И който „континент“ – в противовес на катастрофичната визия за опустошената Европа на Ясперс от 1945 г. не просто не е „притиснат“, а много бързо започва да притиска експанзиралата Сталинова Евразия. Притиска я все по-мощно в следващите четири десетилетия, докато не я изтласква напълно от териториите на стария континент и разрушава дори вътрешноевразийската ѝ, съветска империя. За тези 78 години от 1947 г. насетне Евро-Атлантика следователно печели световно-историческа битка с всички тоталитаризми на ХХ в. и в нея – в нея именно, в Евро-Атлантика – обособената в себе си до края на ХІХ в. Америка става действително велика.
И ето през изминалата 2025 г. този победил за 78 години в глобален мащаб евро-атлантически свят бе престъпно предаден от един риж безумец и неговата безогледна, „консервативна“ шайка. Само за една година този безумец и шайката му превърнаха Америка в нещо, което в началото на хилядолетието не би се мярнало в ума и на най-скандалния утопист. Защото не – въобще не е вярно, че през изминалата година САЩ се върнаха към „епохите“ на своя изолационизъм – неколкократни и кратковременни от началото на съществуването на тази страна. Това, което извършиха Тръмп и „бролигарсите“ му, през изминалата година не е просто връщане към изолационизъм (впрочем невъзможен в глобалния свят на ХХІ в.) и САЩ не просто „се прибраха“ отвъд океана, а оттам влязоха във (вече неприкрита подир публикуването на „новата национална стратегия за сигурност на САЩ“) студена война с… Европа – с родилните си земи, а пък желан партньор за новата им глобална „сделка“ се оказа руският диктатор Владимир Путин. С две думи: не просто политическо предаване на евроатлантическия свят, а начало на изграждане на американо-евразийски алианс. Или, ако се изразя мистико-апокалиптично, – начало на един глобален алианс на антихриста.
И това последното не е пресилено. Защото – нека си дадем сметка (или по-точно нека се поразим): пионерно заселваната в продължение на два века и половина страна, страната на (почти безгранично) свободната лична инициатива, крепостта на свободното слово само за една – изминалата – година се превърна в страна на умопомрачителна ксенофобия, страна, в която могат да те арестуват на границата ѝ – до този момент с отворени обятия правеща „американци“ всички бегълци от своите политически затвори – и окован белезници да те депортират някъде в Сан Салвадор (ако не те хвърлят и забравят в свой затвор), в която виждаме – почти като в нацистка Германия – кадри с тълпи с остригани до голо и струпани на купчини хора, които се оказали „незаконни мигранти“; страна, в която президентът и неговите „бролигарси“ завеждат дела за стотици милиони долари срещу позволяващи си да ги критикуват медии, страна, в която след като си живял и работил за нея 30 години, могат да те обявят за „незаконно пребиваващ“ и да те уморят в затвора (наскоро се случи дори с наш сънародник). За една само година – можехте ли да си го представите – САЩ, лидерът на свободния свят – плътно се приближиха до… фашизма. И това в същото време, когато на източната граница на Европа руският фашизъм бе абсолютно утвърден и даже – от 2022 г. навлезе в последната (закономерна) фаза на всеки фашизъм – пълномащабна агресивна война, подкрепена с идеология за нейното бъдещо глобализиране.
Да, изключителна глупост е да се определя тръмпизма като – при това поредната и, видиш ли, повтаряща се „епоха на изолационизма“. „Изолационистките“ Америки не са преставали да бъдат демократични, а Тръмповата пред очите ни в ускорени темпове се превръща във фашизоидно-авторитарна.
Освен това не е вярно, че губи глобалните си визии. Променя ги обаче в престъпно-глобални, защото в прословутата „нова национална стратегия за сигурност на САЩ“ не се говори просто за „прибиране отвъд океана“. Говори се за някаква „световна сделка“, в която Америка си запазва „западното полукълбо“, а източното почти откровено се предлага на Русия или Китай (както се разберат). Европа тоест се „харизва“ на Евразия, Европа се поглъща от Евразия, изчезва. И тази престъпно-безумна „сделка“ се предлага – видяхме го на няколко пъти през изминалата година – на руския „братски“ фашизъм в момент, в който той е… на предела на силите си, в който се разкри напълно като неспособен да си върне дори евразийско-съветския Lebensraum, като можещ да бъде победен (наистина победен) от десет пъти по-малката и повече от три пъти по-малобройна като население героична Украйна. Та подобно „глобално съглашение“ е равностойно на това някога, през 80-те години на ХХ в. Роналд Рейгън да бе предложил на разкапващия се СССР да му помогне не само да се изправи на крака икономически, но и да завладее още една четвърт от Европа.
Още по-нататък тръмпизмът не е никакъв изолационизъм, защото въобще не крие, а го прокламира в официални документи, че ще го „изнася“ и извън пределите на САЩ – че ще работи за възобладаването в Европа на фашизоидните, националистически, антиобщоевропейски, ксенофобски партии. А това още веднъж означава, че ще си сътрудничи там не с някой друг, а с руския фашизъм, който от поне десетилетие „отглежда“, финансира и снабдява с идеология тези партии. Та след отминаващата година те могат да се чувстват направо окрилени – за тяхната „победа“ вече ще се работи и отсам и отвъд океана.
* * *
Всичко това, за което трябва да си дадем сметка, в края на отиващата си 2025 г. обаче се нуждае от по-обширен анализ, който да посочи и разликите между двата народили се и започнали да си душат под опашките фашизми на ХХІ в. През новата година, надявам се, ще мога да продължа този анализ, да изследвам идеологическите корени, от които той израсна. Доколкото обаче този – да, мрачен текст, е и нещо като новогодишен, ще ми се да го завърша по един особен начин. Много забележителна черта на характера на Тръмп е неговата наивна опияненост от настоящето, от моментния му триумфализъм. Този риж Нерон буквално се е самозабравил от пожара, който е запалил в глобалния Рим, от чийто връх декламира своята „гениална поема“. Той живее в безумно самозабравено „днес“, а утре или вдругиден дори и не му се присънват. Ние обаче, вече научихме – след злощастното Фукуямово обявяване на „края на историята“ – колко много може да ни изненада тя, колко неподозирани обрати само за едно десетилетие може да ни поднесе. Ето защо бих се одързостил да предупредя всички окрилени от днешния отсам- и отвъдокеански фашизъм (който продължават да наричат „триумфиращ консерватизъм“): много, много е възможно при тази увеличаваща се скорост на историята, при тази все по-къса памет на идващите генерации, през следващото десетилетие за всички вас, днешните „нероновци“, да се наложи да се пишат бележки под линия. Защото нали не след дълго всички вие неминуемо ще умрете и… ще бъдете забравени. Колкото и неочаквани неща да ни поднасяте в историята, онова, което е осъзнал Еклисиастът за нея си остава неизменно: „Няма да помнят мъдрия както и глупавия, след време всичко ще бъде забравено“ (Екл. 1:14). Това предстои на всички, за които този свят е единственото.
