Лиляна Михайлова е автор с голямо творчество – близо двайсет книги. Освен това по нейни сценарии са правени редица филми. Би трябвало писател с такова творческо дело да присъства живо в културната ни памет. Но тя не присъства.
Тази грешка трябва да се поправи.
Само след няколко дни ще държите в ръцете си нейния исторически роман „Грехът на Малтица”. Лиляна Михайлова има още едно историческо четиво – „Корабът”. Останалите й творби са на съвременна тематика.
По моето скромно мнение, „Грехът на Малтица” е най-добрият ни роман за Освобождението, който съм чел. Вътре няма безчинстващи орди, няма дипломатически совалки, няма казашки разезди, няма дори кървища, освен една отрязана глава накрая. И тъкмо по това личи голямото майсторство на писателката. Тя намира собствен ъгъл към известните на всички ни събития, успява да събере в безжалостен фокус духа на онова време и да му придаде човешки измерения, разбираеми далеч извън рамките на строгия исторически контекст. Защото нейната проза успява да превърне историческите понятия в морални категории.
Някой би нарекъл „Грехът на Малтица” камерна историческа драма. Друг би го определил като семеен тип роман, затворен в колбата на конкретна разломна епоха.
Аз просто ще го нарека много добра литература.
От последното издание на „Грехът на Малтица” ни делят 34 години. Цяло поколение е израсло, без да подозира за съществуването на тази книга. И на този автор.
Тази грешка трябва да се поправи.
Тук е мястото да споделя нещо лично. Лиляна Михайлова е сред моите големи учители в писането. От нея се учех на постоянство в търсенето на точните думи. Още когато прочетох новелата й „Късни дъждове”, издадена в едноименния сборник през 1978 г., тогава бях ученик в 11 клас, проумях, че доброто писане не бива да разчита на външните ефекти. И това се превърна в част от собственото ми творческо кредо.
За мое голямо съжаление, доста късно успях да се запозная на живо с Лиляна Михайлова – няколко години преди смъртта й. Тя живееше в Лозенец, редакцията на вестника, в който работех, също беше в Лозенец и един ден най-сетне се видяхме някъде из стръмните улички на квартала.
Веднага ще заявя – на живо тя се оказа още по-естествена, пряма и обикновена, отколкото можех да предполагам покрай творчеството й. Сега мога да го кажа – в нея имаше нещо от излъчването на Здравка Евтимова. Новите времена и нея я бяха сепнали. Едва през 2007 г., след близо десетгодишно мълчание, Николай Стоянов събра новите й разкази в сборник – „От разликата в часовите пояси”. Сега съм особено горд, че мога да ви цитирам вестникарската бележка за сборника, която пуснах тогава във вестника. Правя го, защото ми се струва, че въпреки вестникарския формат, вътре съм успял да отбележа важни характеристики изобщо за творчеството й.
След близо десетгодишно мълчание писателката Лиляна Михайлова издаде нова книга. Това е сборникът с разкази „От разликата в часовите пояси”. Той съдържа 15 къси разказа и една новела. По всичките закони на днешния книжен маркетинг Лиляна Михайлова е антиписател. Тя не ситни по медиите, не си отглежда „стайни” критици, бързооборотният свят на по-младите не е чувал изобщо за нея, а и големите ни литературни сайтове до момента също са останали глухи за творчеството й. Освен това Лиляна Михайлова пише традиционно. Но в тези привидни „слабости” на авторката всъщност се крие голямата й сила. Литературното й отшелничество й е позволило да се концентрира и да долови глъбинни процеси в обществото, а високият й художествен морал – да ги изобрази със страшна сила. Зад привидно простите сюжети е показано с удивително майсторство разбягването на българската галактика и силите, които все пак я удържат от тотална анхилация. Специално за ценителите в сборника е предвидена и изненада – всеки от разказите представлява реплика към любими образци в жанра: от чеховския „Финландска молитва” през изработения по канона на О.Хенри „Крадец с алиби” до разтърсващия по мопасановски „Прах”.
Геният Радичков навремето казваше, че за да стигне до истинските думи, писателят трябва да прекоси огромни безводни пространства, населени с фалшива глъч. В „От разликата в часовите пояси” тази самоотвержена рецепта е спазена и резултатът е налице. А във времената на „ментето” този факт е истинско събитие.
За 75-годишнината на Лиляна Михайлова, уви, цели четири години след смъртта й, със застъпничеството на нейния ангел-хранител Надежда Захариева, съпругата на големия ни поет Дамян Дамянов и една от най-добрите й приятелки и със съдействието на семейството й, „Жанет 45” пусна томче с избрани нейни разкази под заглавие „Островът”.
Това е тясното мостче, по което трябва да премине сега „Грехът на Малтица”.
Надявам се, че с този роман читателите, особено по-младите, ще открият истинския мащаб на писателката. Надявам се, че голямото завръщане на интереса към Лиляна Михайлова предстои.
Позволете ми да завърша с разтърсващите думи на Константин Еленков, публикувани в „Литернет” десетина дни след смъртта й на 18 април 2010 г. Той също беше неин голям приятел:
Ти цялата беше в живота, в делника, трепетно присъстваше в ставащото, дали е случайно това, че си отиде от нас в Неделята на Жените Мироносици? Аз, като син на свещеник, не мога да отмина това, без да упомена твоята особена порода – вече все по-рядка: да се жертваш за ближния, скромно, без много шум…
