Начало Галерия Европа в България
Галерия

Европа в България

Мариана Първанова
18.12.2024
1772

Разговор с Любен Домозетски, куратор на изложбата „Европа в България“ в Софийската градска художествена галерия

Смело може да кажем, че изложбата в СГХГ „Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век“ (17 октомври 2024–16 февруари 2025 г.) се превърна в едно от културните събития на година. Интересът към експозицията бе огромен не само заради богатството на показаните произведения на изкуството, а и заради необичайния подход – да представи добре известните ни класици в необичайна светлина и да запознае публиката с по-малко известни, но не по-малко талантливи автори. Общо експозицията включва над 130 произведения на почти 60 автори. Творбите са от колекциите на СГХГ, Националната галерия, ГХГ – Пловдив, ГХГ „Борис Георгиев“ – Варна, художествените галерии в Сливен, Плевен, Казанлък, Кюстендил, Русе, Пазарджик, Ямбол, Велико Търново, Кърджали, Музейната сбирка на НХА, Централна агенция „Архиви“, Националния литературен музей, Военноисторическия музей, РИМ – Добрич, РИМ – София и други държавни институции, а също и от частни колекции. Основно място в изложбата е отредено на живописта, скулптурата е представена с произведения на няколко от най-известните автори от периода. Внимание е отделено също така на печатната графика и оформлението на печатните издания от периода.  

Куратор на изложбата е младият Любен Домозетски (род. 1988 г.), който стои зад няколко други запомнящи се проекта на СГХГ – „Иконата. Символ и образ в модерното българско изкуство“, „И в кротък унес чака тя… Иван Лазаров и българското изкуство от първата половина на ХХ век“, „Градина на духовността. Света гора и българското изкуство от първата половина на ХХ век“, „Анимализмът. Посоки и прояви в българското изкуство до средата на ХХ век“. Любен Домозетски е доктор по изкуствознание и уредник в СГХГ. Завършил е специалност „Изкуствознание“ в Националната художествена академия, където е бил хоноруван преподавател. През 2022 г. е награден със Златно перо за принос към българската култура. Изкуствоведските му интереси са главно в областта на средновековното българско изкуство, християнско изкуство, иконография и изкуството в България в периода след Освобождението до средата на миналия век. Има проекти и като куратор на свободна практика със съвременни български артисти.

Любен Домозетски

Каква беше кураторската ви концепция за изложбата „Европа в България.
Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век“?

Основната идея на изложбата „Европа в България“ е да проследи процесите на европеизация в модерното българско следосвобожденско изкуство. Въз основа на художествения материал да се направи стратификация на художествените направления, отразени в българското изкуство, за да се види към кои тенденции нашите художници, но също и нашата публика (много важен аспект) имат интерес. Именно при една подобна настройка на оглеждане по-отчетливо могат да се проследят какви са механизмите на проникване, да се хванат линиите на развитие. Поради добре известни исторически причини, поради социални, геополитически и дори икономически фактори, поради характера на местната традиция, нашето следосвобожденско изкуство има особено, уникално развитие. Това е важно да бъде осъзнато, когато се пристъпва към реализирането на подобни кураторски идеи и когато се обмисля методологическият подход при представянето на подобни изложби. За мен никога не е стоял въпросът за съпоставяне и сравняване със западноевропейското изкуство от разглеждания период. Мисля, че е важно по-скоро да бъдат проследени и разбрани механизмите на нашето развитие, но не като изолирано явление, а като част от разнообразната мозайка на европейската художествена сцена от края на XIX и началото на XX век.

С какви предизвикателства се сблъскахте като куратор?

Разглежданата тема включва изключително богат и разнообразен художествен материал. В кураторската ми концепция влизат множество „класически“, христоматийни творби от нашето следосвобожденско изкуство. Много от тях са от постоянните колекции на галериите в страната. Събирането на целия този художествен материал и неговото артикулиране в едно изложбено пространство беше безспорно голямо предизвикателство. В настоящата изложба за мен като куратор най-сериозното предизвикателство обаче беше свързано с това да открия конкретни произведения, чието местосъхранение днес е неизвестно. Разбира се, бих искал специално да благодаря на колекционерите, които се отзоваха, предоставиха творби за изложбата или ми дадоха индикация къде се съхранява едно или друго произведение. Но въпреки това има творби, при това доста важни, които аз не успях да открия и да включа в изложбата.

Иван Пенков, „Пред чешмата“, ХГ – Стара Загора

Кои са основните течения и техните представители, които показвате в изложбата?

Разказът започва с първата страница от следосвобожденското изкуство и проникването на академизма у нас. В тази част на изложбата освен автори българи (например Антон Митов и Николай Павлович) са представени и произведения на чуждестранни художници (Мърквичка и Борис Шац). Следващият дял от изложбата е посветен на проникването на импресионистична нагласа в нашата живопис. Този пласт е може би най-добре осмислен и разработен в творчеството на Никола Петров, Йордан Кювлиев и Никола Танев. Тук са включени и скулптури на Иван Лазаров, които самият Сирак Скитник определя като импресионистични. Изложбата се развива, проследявайки проникването на символизма, представен в експозицията с творби на Борис Георгиев, Гошка Дацов, Никола Михайлов, Георги Машев. В изкуството у нас от 20-те години на ХХ век важно място имат сецесионът и сецесионната естетика, а този дял от експозицията включва произведенията на Иван Милев, Иван Пенков, Николай Райнов, Васил Захариев и др. Около портрета на Гео Милев са представени творби, в които може да се открият следи от експресионизма. Това са например работи на Петър Дачев, ранния Иван Бояджиев, но също и Сирак Скитник. Тази част от експозицията продължава с ранни работи на Дечко Узунов, Христо Каварналиев, Елиезер Алшех. Специално внимание е отделено на произведения, които демонстрират интерес към по-авангардни тенденции, а творчеството на Жорж Папазов и Николай Дюлгеров е по своеобразен начин включено и същевременно експозиционно отделено с желание да се подчертае успехът на тези двама художници извън границите на България. В изкуството от 30-те и ранните 40-те години на ХХ век са представени автори, повлияни от немската нова предметност (Кирил Цонев, Борис Елисеев), италианското новеченто (Иван Ненов) или художници, в чието творчество може да открием отзвук от постимпресионистичната живописна концепция и почит към творчеството на Сезан.

Доколко сте съгласен или обратното, не може да се съгласите с твърдението, че българското изкуство е подражателско в следването на световните течения в изкуството?

Както вече отбелязах, българското следосвобожденско изкуство има много характерно и уникално развитие в резултат от различни фактори. Това е пример за ускорено художествено развитие, в което за кратък период се осъществяват множество значителни промени. Но не съм съгласен, че българското изкуство е подражателско. То се опитва постоянно да се приобщи към общото развитие, българските художници много бързо и ясно осъзнават, че България е част от развитието на европейското изкуство. Бих изтъкнал отново тази уникалност, тя понякога е неосъзната, локална може би, ако давах този отговор преди 40 години, щях да използвам и думата „самобитна“. Интересното, понякога неочаквано смесване на направления, нелинейното проникване на отделните тенденции, рязката преориентация от едно към друго направление дори в творчеството на един същ автор, късата дистанция между отделните течения – всичко това създава тази специфика, тази уникалност, за която говоря. 

Иван Ненов, „Жената и огледалото“, 1933 г., ХГ „Д. Добрович“ – Сливен

Изложбата показва непресъхващия стремеж към модернизиране. Успява ли българското изкуство наистина да се модернизира?

По-скоро бих казал, че изложбата показва непресъхващия стремеж за европеизиране на българското изкуство след Освобождението до средата на миналия век. Европеизацията е особен процес, който се състои в изоставяне на местната традиция, която е балканска и православна, и обръщане на погледа към европейското изкуство, развивало се преди това много сложно и противоречиво. Между европеизация и модернизация не може да има знак за равенство. Давам пример: българските художници непосредствено след Освобождението възприемат академизма. Академизмът действително е здрава основа, която би могла да даде възможност за последвало развитие. Но дори по-късно в България да се достига и до модернистични моменти в творчеството на някои автори, и до символистични и сецесионни мотиви, академизмът е породил вече в нашето общество нагласата, че изкуството отразява видимата реалност. И този аспект остава дълбоко вкоренен у нас, явявайки се постоянна противосила на опитите за модернизъм, хвърляйки дългата си сянка дори и до днес.

Кои са европейските центрове, оказали силно влияние върху българските художници и с какво?

Европейското изкуство е широко понятие. Безспорен факт е, че българското изкуство винаги е било част от европейското културно наследство, независимо дали преди, или след Освобождението ни. Когато говоря за европейско изкуство в настоящия контекст на изложбата, имам предвид изкуството на определени художествени центрове в Западна и Централна Европа. Мисля, че Мюнхен е художественият център, който оказва най-силно влияние върху развитието на следосвобожденското ни изкуство. Освен Германия може би Италия и Франция са страните, в чиито градове предпочитат да се обучават или да специализират под някаква форма наши художници. Не бива обаче да пренебрегваме и значението на Чехия например, добре известно е делото на чехите (независимо дали художници, или учени от различни области), които помагат за формирането на младата българска култура.  

Какво влияние оказва литературата върху изкуството?

Това е съществен въпрос, който заслужава допълнителен, отделен и по-пространен отговор. Тук бих искал да изтъкна, че през целия разглеждан период от Освобождението до средата на миналия век българското изкуство е силно зависимо от литературата. Именно чрез литературата определени направления и тенденции намират развитие и в изобразителното изкуство. Също така българските писатели и поети от този период проявяват особена чувствителност към изобразителното изкуство, техните престои в чужбина моделират естетическите им нагласи, помагат им да осмислят основните теоретически постановки на едно или друго течение и най-вече възбуждат и насочват в определени посоки стремежа им за модернизиране на литературата, а и на изкуството въобще в младата българска държава. Около тези личности се формират кръгове, в които активно участие взимат и художниците.

Кои са личностите, повлияли най-силно върху съвременниците си и с какво?

Мисля, че Гео Милев е една от личностите, които са оказали силно влияние върху своите съвременници. Той е най-големият апологет на модернизма, остро и от различни страни критикуван и сам той нападателен. Още една личност има особено значение в развитието на нашето изкуство в междувоенния период. Това е Сирак Скитник. В известен смисъл в делото на този автор се пресичат много и различни посоки. Самият той художник, но също и теоретик, Сирак Скитник е всецяло отдаден на изкуството. Неговите отзиви за изложби, критическите му разсъждания безспорно оставят отпечатък върху неговите съвременници.  

Петър Рамаданов, Портрет на Гео Милев, СГХГ

Как отсяхте кои скулптори да представите и кои техни работи да включите в изложбата?

Изложбата представя по-скоро развитието в живописта и според мен в този вид изкуство се наблюдава най-голямо разнообразие на направления. В скулптурата по-скоро се отделя творчеството на определени автори, от които най-значимите може би са Андрей Николов, запазващ изключително класицизираща линия, и Иван Лазаров, прокарващ с творбите си модернистичната линия в българската скулптура. Разбира се, трябва да отбележа и някои произведения, които носят отзвук от символизма (работите на Кирил Шиваров) или сецесиона (например някои релефи на Анастас Дудулов, цветните майолики на Лазаров). Едно изключително произведение е портретът на Гео Милев от Петър Рамаданов. Тази скулптура, освен че изпъква със своето модернистично, дори в известен смисъл кубистично решение, ни показва още веднъж колко важно е влиянието на определени личности (в случая Гео Милев) в развитието на българското изкуство и върху отделните автори.

Кои художнички показвате в изложбата и защо се спряхте на тях?

От художничките бих искал да изтъкна Елисавета Консулова-Вазова и Елена Карамихайлова, спрях се на тях заради импресионистичната нагласа в живописта им. Ще отбележа също така един много любопитен автопортрет на Вера Лукова, който представя характерната за 30-те години градска чувствителност. Тази картина се сближава с идеите на немската нова предметност. Но безспорно за мен беше особен интерес да се запозная по-подробно с творчеството на Бистра Винарова, една изключително интересна авторка, която в изложбата е представена с немалко произведения, както живописни, така и рисунки. Смятам, че тази художничка заслужава отделно и комплексно проучване.  

Каква  е ролята на печата и пресата за развитие на изкуството?

Периодичният печат е от особено голямо значение за развитието на изкуството в разглеждания период. Именно на страниците на периодичния печат се публикуват теоретични текстове, осмислящи различни художествени явления, представят се чуждестранни автори и творби, публикуват се репродукции на произведения. От една страна, трябва да се отбележи, че в България са пристигали важни чуждестранни издания, които са информирали българските художници и са им давали представа за водещи тенденции, направления, за конкретни произведения и имена на автори. Същевременно българските списания дават представа за тогавашната ориентация към определени автори и тенденции.

Прави впечатление например, че не сте включили някои емблематични творби на известни автори, а сте ги представили с техни по-ранни и по-неизвестни работи. Защо?

Водещото при селекцията на творбите е те да показват интереса на съответните автори към определено художествено направление или тенденция. В някои случаи това е етап от творческото развитие. В изложбата са включени например живописни творби с подчертана импресионистична нагласа на Александър Божинов и на Райко Алексиев, известни обаче по-скоро с друг тип изкуство. Особен интерес представлява творчеството на Цанко Лавренов. В началото на 20-те години на ХХ век, когато е във Виена, той създава произведения, ясно демонстриращи интереса му към сецесионната стилистика. Една тушова рисунка е събрала образите на Густав Климт, но същевременно произведението „Празник през счупения прозорец“ показва, че младият художник се интересува и от по-авангарди тенденции. Впоследствие, завръщайки се в България, Лавренов постига свой разпознаваем стил, който ще видим в светогорските манастири от 30-те години на ХХ век например, а и по-късно, от втората половина на века. Но именно този ранен етап от формирането му ни демонстрира през какво минава неговото художествено развитие, кои тенденции се наслояват и преплитат, за да се стигне до творческата му зрялост.

Кои по-малко познати на българската публика автори са включени в изложбата?

В изложбата са включени множество произведения от добре познатите и обичани от публиката автори като Иван Милев, Николай Райнов, Сирак Скитник, Иван Пенков. Оказа се, че за публиката е малко известен Гошка Дацов, макар и да е добре познат в изкуствоведската литература и в колекционерските среди. Още един интересен и малко известен автор е Иван Койчев. Петър Дачев също е сред по-слабо познатите на публиката творци. В изложбата са включени и произведения на Асен Василиев, известен повече с изкуствоведските си занимания, или на Карл Йорданов, чието име се свързва с реставрационни работи по българските старини. Но и двамата като художници мисля, че са особено интересни, именно разгледани в контекста на своето време.  

Мариана Първанова
18.12.2024

Предишна статия

Изборът

Животът през Средновековието

Специализираният курс „Културна антропология на Западноевропейското средновековие“ бе преподаван в продължение на повече от дваде­сет години в Софийския университет от съставителите на настоящото изда­ние. Целта е да се запознаят студентите със светогледните представи през т.нар. Средни векове, залегнали в лекционния курс, който е и основата на книгата на Цочо Бояджиев „Другото Средновековие“ (Фондация „Комунитас“, 2021). Антологията, която представяме, включва най-разнородни текстове от епохата, които дават представа и на широката публика за дълбинните интуиции и универ­салиите на средновековната култура. Писани са на латински, но също така и на народните езици. Изданието е на Фондация „Комунитас“.
съставители Цочо Бояджиев, Тони Николов • 18.12.2024

Свързани статии