Откъс от сборника със средновековни текстове, писани на латински и на народните езици. Изданието е на Фондация „Комунитас“

Специализираният курс „Културна антропология на Западноевропейското средновековие“ бе преподаван в продължение на повече от дваде­сет години в Софийския университет от съставителите на настоящото изда­ние. Целта е да се запознаят студентите със светогледните представи през т.нар. Средни векове, залегнали в лекционния курс, който е и основата на книгата на Цочо Бояджиев „Другото Средновековие“ (Фондация „Комунитас“, 2021). Антологията, която представяме, включва най-разнородни текстове от епохата, които дават представа и на широката публика за дълбинните интуиции и универ­салиите на средновековната култура.

Съставителите на изданието пишат: „Общосподелима истина за Европейското средновековие е, че в „началото беше Словото“ (Иоан. 1:1) и че „рече Бог – и тъй стана“ (Бит. 1:6). За човека от Средните векове подобно твърдение не е умозрителна конструкция, а непосредствен жизнен опит за един свят, в който словото непрекъснато ражда битие. Имената не просто обозначават вещите, а съграждат онтологическата им същност. Средновековната история също е „трансценденталистка“, сиреч универсална – всичко случващо се винаги се определя от по-мащабен контекст. Затова средновековният автор дори на локални хроники или на сборници с „примери“ се опитва да подреди случващото се по мярата на универсалния божествен план на творението, да го съизмери с образците на миналото и с прорицанията на бъдещето. И това е валидно както по отношение на високите образци на монашеската култура, така и на средновековната книжнина, посветена на суеверия, медицински трактати или кулинарни книги, придворни или простонародни „празнословия“.

„Животът през Средновековието“, антология, съставители Цочо Бояджиев, Тони Николов, превод Цочо Бояджиев, Тони Николов, Евгени Панчева, Ирена Кръстева, Красимира Гагова, Гергана Динева, Ирина Симова, издание на Фондация „Комунитас“, 2024 г.

Тук представяме фрагменти от ръкопис от XV век, разкриващ различни аспекти на образователния процес и живота на школарите в късносредновековна Европа. Преводът е на Евгения Панчева.

Британски музей, Аръндъл 249

Donet principium dues omnipotens michi gratum еt melius medium: finem super omne beatum.[1]

Сутрин

1. С всеки изминал ден светът все повече върви към провал и всяко нещо е наопаки, за разлика от миналите времена. Защото всичко, което ми носеше радост, когато бях дете, от третата до десетата ми година (защото сега съм на дванадесет), когато за мен се грижеха баща ми и майка ми, сега се е превърнало в мъчение и болка. Че тогава кротко си лежах в леглото до късно и се наслаждавах на съня и покоя. Слънцето изпращаше лъчите си през прозореца, които ми даваха светлина, и нямах нужда от свещ. О, каква радост беше всяка сутрин, когато слънцето изгрее, да се наслаждавам на воля между завивките, да гледам покрива, гредите и мертеците на моята стая, и завесите, окачени в стаята. Когато пожелаех да спя, само луд човек би посмял да ме събуди от сън на своя глава. Ставах когато си исках, след много молби и когато желанието ми за почивка минеше от само себе си, будех се и виках когото си поискам, за да ме облече. Носеха ми закуската до леглото, колкото пъти поискам, и често ме хранеха, преди да ме облекат. Радвах се и на още много удоволствия, някои от които са забравени, други си спомням добре, ала сега нямам време да разказвам за тях. Но днес светът се върти на други колела, защото сега в пет часа преди изгрев слънце трябва да залягам над книгите и да забравя сън и леност. А пък ако се случи учителят ни да ни буди, той носи тояга наместо свещ. Днес съм оставил някогашните наслади. Днес царят укорите и камшичните удари. Закуските, които някога пристигаха по моя команда, са изчезнали от погледа и никога няма да се върнат. Бих разказал повече за нещастията си, но макар че имам време да го сторя, нямам желание, защото изричането им още повече натъжава ума ми. Всячески се опитвам поне за миг да живея спокойно и да се събудя и заспя когато поискам, без да се страхувам от бой.

2. Тази сутрин главата ми тежеше, когато трябваше да стана, и ми се спеше, и ако не беше моят учител, щях да полежа още един час, но той ме накара здравата да бързам и през цялото време крещеше и викаше, докато ме принуди да стана. Но като се събудих, си спомних, че насън ме бяха измъчвали чудновати видения, които, вече буден, бях забравил напълно.

3. Тази нощ вятърът духаше толкова силно в прозореца на моята стая, че не можах да спя от студ.

4. Когато не съм спал през нощта, по цял ден се прозявам и протягам от леност.

5. Не ставам преди десет всеки ден, но въпреки това си мия ръцете, отивам на църква и съм готов за обяд като останалите.

6. Жалко е да се насърчават такива школари, които спят дълбоко цяла сутрин и не се замислят колко време губят.

7. Рано сутринта, като се събудих от сън, чух ужасен шум и от страх скочих от леглото гол-голеничък, както майка ме е родила.

8. Много ми тежи да ставам през тези студени утрини. Днес всяка част на тялото ми се тресеше от силния студ, докато, ако можех сам да избирам, нямаше да стана от леглото преди изгрев слънце. Но през тези изпълнени с труд дни трябва да се будя на разсъмване, все едно дали искам или не.

9. Чудесно е да видиш възхищението и насладата, които изпитва човекът, събудил се рано през тези летни утрини, защото самата роса e толкова приятна и го кара вътрешно да ликува. Освен това, като чуе как навсякъде пеят птици – чучулиги, сойки, врабчета и много други, човек си мисли, че животът му е райски. Кой тогава, братко, би лежал и мързелувал в леглото като теб, и би се отдавал само на сън, с което ти си причиняваш голяма вреда и също скъсяваш живота си? Това ще те направи още по-муден и лишен от остър ум, без който животът и смъртта са едно и също нещо.

Сезоните

10. Сега, в началото на пролетта, когато всичко пониква, вярвам, че ще се чувствам физически по-добре, отколкото преди. Защото боледувах доста дълго от стомах и глава, и лекарите казват, че причината е яденето на солена риба и студът, и затова ми забраняват всякаква солена риба, докато не се оправя отново.

11. Сега тревите започват да растат и дърветата да цъфтят. Сега идва хубавото време. Сега птичките пеят весело.

12. Крехките тревички мръзнат през тези студени утрини, но слън­цето идва с ярките си лъчи и ги стопля отново.

13. Струва ми се, че такова облачно време и такива ветрове не подхождат на този годишен сезон. Защото свойствено на април е да е ветровит и влажен , а обратно ― май е топъл и слънчев. Понеже сега се случва обратното, смятам, че месеците са разменили местата си.

14. Полята са чудесно освежени от тези порои и житото избуява ви­соко, а клонките на храстите израстват все повече. Пък и горите се раз­листват все по-обилно. О, какво удоволствие е сега да станеш навреме и да тръгнеш по хълмовете, докато са още мокри от утринната роса, или да тръгнеш край горите, където въодушевените птички изпълняват своите сладостни песни, всяка своите.

15. Полята, които през пролетта бяха толкова зелени и свежи, по­крити от априлските дъждове с различни цветя, сега са изсъхнали и напу­кани от силната слънчева топлина.

16. Голямо удоволствие е през това жътвено време да си на село в къщата на някой добър стопанин, понеже човек може да изкара там много добре. Защото няма да му липсват петли, пилета, нито прасенца, и такива животни, които се отглеждат у дома, и освен това, ако иска да се разхожда, голямо удоволствие е да погледа как жътварите се състезават помежду си кой ще изпревари останалите.

17. Там, където пада силен дъжд и полето е доста неравно, има нужда преди зимата да се изгребат канавките, за да могат хората да идат до града на пазар и да си свършат работата.

18. Боя се да не би летните радости да са отлетели и хубавите дни да са си отишли, защото ми се струва, че иде студената зима със своите другари Дъжд и Вятър. Но бих понесъл всичко това и бих го приел такова, каквото е, ако чумната напаст спре по Божията милост, която, смятам, трябва да се молим да ни споходи по-бързо (или, най-добре, да се мо­лим).

19. В хубава, ясна нощ небето, украсено с безброй звезди, грее красиво, и ако се вгледаш, можеш да видиш как блещукат, като горящи свещи или вощеници, и сред тях полека изплува и се плъзга леко луната с нейната ярка светлина. Не носят ли радост такива неща?

20. Тази зима през повечето дни ръцете ми така се подуваха от студа, че не можех да държа перото и да пиша, нито ножа, за да си режа месото на трапезата. И краката ми също бяха покрити с измръзвания, и ми беше трудно да ида където и да е.

21. Много ми е чудно как тези, които обитават морския бряг, жи­веят, когато дойде някой силен студ, и особено по брегове, където няма гори. Но както чувам, те си палят огън от торф, както ние от дърва.

Храна и напитки

22. Днес видях нещо, което не бях виждал досега, тоест живи раци, пълни с хайвер, които бяха донесли в града, ястие, според мен достойно за крал. От всичките риби в морето най-много обичам тях.

23. Снощи вечерях с няколко мои съграждани и прекарах добре, защото освен печени пилета и други прости ястия, ни поднесоха лебеди, пауни и сърни, а не подобава да се предлагат на школари такива изтън­чени гозби. Защото рядко става така, че онези, които си пълнят коремите твърде много, залягат над книгите.

24. Вчера бях на сватба, където здраво си хапнахме, защото след пшеничената каша ни поднесоха гъски, петли, пауни, жерави, лебеди и други такива деликатеси, обичайни за доброто пиршество.

25. Ако това ще ти достави удоволствие, бих те поканил на някой голям празник. Вчера у дома се нахранихме много вкусно, като дори и най-незначителният човек в къщата получи големи порции сърнешко и вино. От доста време никой от нас не беше гощаван тъй щедро. От това ще разбереш, че имаме някои приятели на този свят.

26. Не обичам говеждо, овнешко и други такива обичайни храни. Бих предпочел да ми поднесат яребица или нещо подобно, особено мал­ките птички, които толкова много харесвам.

27. Днес донесоха на учителя ми шест дузини изискани ястия, кои­то той не им беше поискал – ако щеш лебеди, ако щеш пауни и жерави, освен другите по-незначителни блюда, и вчера пак толкова.

28. Трябва да се задоволиш с черен хляб и слабо пиво, ако обядваш с мен.

29. Днес ще обядваме малц, чесън и лук. Не искаме друго.

30. Няма да повярваш колко ми е втръснала рибата и колко искам пак да настъпи времето на месото. Защото не съм ял друго освен солена риба през тези пости и тя породи толкова много флегма[2] у мен, че запуши тръбите ми и не мога нито да говоря, нито да дишам…

37. Много ми е жал да гледам такива разпуснати школари като днешните, заради прекалената свобода, с която някои седят и се тъпчат и пият до късно през нощта, а на сутринта са толкова мудни, че не могат да си държат главите изправени. А други, наопаки, спят така много, че изглежда не ги е грижа за нищо, освен за ядене и пиене, което им е потребно да задоволяват природата. Такива виждаме с подуто лице и хлътнали очи, с блед цвят, прегърбени, спаружени, по-годни да държат халба, отколкото книга в ръце.

38. Съжалявам, че досега не съм имал мярка в яденето и пиенето. Защото толкова си угаждах на небцето, че сега съм в такова положение, че ако не предприема нещо в най-скоро време, ще се съсипя.

39. Има хора хищни и толкова лакоми, че стомасите им никога не се пълнят докрай и други, устроени иначе, така че колкото и храна да се сложи на масата, очите им никога не се пълнят.

40. Уместно е школарят да се въздържа от преяждане и пиянство. Грозно е да се види как някои са като хищници на масата и се предават на вино, пиво и бира. И всички ние често ядем, без да сме гладни, и пием, без да сме жадни…

Момчето и неговото семейство

52. – В наши дни всички богаташки деца се разглезват като малки вкъщи от бащите и майките си и това наистина е много жалко. Но започ­на ли да ти разказвам как, ако искаш ми вярвай, ще се разплача.
– Не, тука прекрачваш границата. Трябваше да кажеш, „но колкото до повечето от тях, познавам лично мнозина, които се справят отлично както с възпитанието, така и с уменията, и ако ги сложа сред най-добрите, вярвам, че няма да съм несправедлив към никого“. Но какво по дяволите ми влиза в работата, че да ти преча да си разкажеш историята? Може би ще кажеш, че ми липсват обноски, и съм добре хранен, но зле възпитан. Кажи си, моля те, думите ти случайно може да вкарат някого в правия път.
– Майките ги раждат, за да си играят с тях като с кукли, сякаш де­цата се създават на шега и за развлечение. Те ги насърчават с думи и с дела да вършат каквото си поискат, и децата разпътно и с готовност се впускат в това. Нещо повече, ако случайно нарекат майката „стерва“, а бащата „кучи син“ (както става понякога), те се смеят на това и го при емат като шега, като казват, че е естествено децата да са разпуснати в ранна възраст. Считат за погрешно да ги изпратят на училище, като мислят, че им стига наученото вкъщи и не могат да ги насърчат пове­че от това за нищо на света, защото ако ги видят да плачат, смятат ги за напълно съсипани. Ще ти дам пример с един мой братовчед, който (беше изпратен) да учи буквите на две крачки от къщи, и ако се върнеше разплакан, защото учителят беше поотупал бълхите от гърба му, майка му веднага му преглеждаше задните части да види няма ли белези от камшик. И ако забележеше следи, тя плачеше и ридаеше и се държеше като луда, после се оплакваше от жестокостта на учителите и казваше, че по-добре да види децата си погребани в земята, отколкото да се отна­сят с тях по такъв начин. Така казват те, и също безброй други подобни неща. И после заради децата започва крамола между стопанина и жена му, защото той заповядва, а тя забранява. И така с течение на времето, като порастат, те (децата, б.пр.) стават дръзки и вършат само пакости и с леснина си докарват най-големия позор на света. И накрая, според заслугите, някои от тях биват обесени, на други им отсичат главата; един се съсипва по един начин, друг – по друг, и като стигнат до такъв край, проклинат бащите и майките си, и другите, които са ги напътствали през младостта им.

53. Добре са онези мои съученици, на които е позволено да отидат да видят бащите и майките си и те да им се порадват. Колкото до мен, аз не мога и за миг да се отделя от учителя си.

54. Говори се, че следващият панаир щял да се състои тук след две седмици, и тогава, надявам се, баща ми и майка ми ще дойдат. И ако дойдат, не се и съмнявам, че няма да ми липсва нищо, от което имам нужда. А пък ако не дойдат, смятам да ида аз да ги видя, защото не съм разговарял с тях от пет години.

55. Когато отидох у дома при татко и мама, всички ние плакахме от радост. И нищо чудно, защото гледката на детето е такава голяма утеха за остарелите бащи и майки, каквато са приятните думи на лекаря за болното тяло.

56. Подобава да осъзнаваме, че дълбоко сме задължени на на­шите бащи и майки за много неща, но най-вече за това, че са ни оси­­гурили най-добрия учител, при когото да отидем веднага щом пораснем достатъчно, като ни осигуряват също храна и облекло, докато не овла­деем уменията, към които сме се стремили с толкова труд и не постигнем най-високата степен на уважението.

57. Обичам баща си и майка си най-много от всичко на света, оба­че те не винаги са най-мили с мен…

Изучаването на латински език

73. Тук можем да пием от чистия извор на латинския език и крас­норечие, от които няма нищо по-красиво. О, блажени деца, които наква­свате устни с него!

74. Ако знаеш, дете, какви сравнения има в латинския, какви хубо­сти, какви похвати, духът ти несъмнено ще се вдъхнови от ново желание или любов към учението.

75. Лошо е, че децата в най-добрата и подходяща възраст за учене на граматика се отклоняват от нея и се насочват към софистиката, където поради незнаене на едното не успяват и в двете.

76. Много хора в наше време се залавят със софистика, без да знаят и три думи на латински. По-късно, когато стигнат най-подходящата възраст, те се разкайват за това. Защото помоему софистиката не може да се сравнява с граматиката, но има хора с толкова несигурен и ко­леблив ум, че не могат да видят кое им е от полза.

77. Вчера баща ми изпрати слугата си при моя учител да насто­ява, ако има начин, да ме прехвърли в софистиката. Но учителят ми каза твърдо, че няма да го допусне, защото смята, че нищо не е по-вредно за школаря от това да го да откъснат от граматиката твърде рано. Но после идва време, когато е прочел всичките поети и тогава трябва да е готов да се заеме с всякакви науки.

78. Има такова голямо разнообразие на автори на граматики и книги по красноречие, че не мога да кажа към кого клоня, понеже нови­те автори укоряват благородните дела на онези преди тях. Защото умове­те ни се носят насам-натам. Но ние сме толкова непостоянни и с такива блуждаещи умове, че жадуваме най-новото, даже то да е по-лошо.

79. Не е никак за пренебрегване с какви автори израства детето на младини, защото тогава умът на младия човек е като восък, способен да поеме всичко. Той възприема, каквото се отпечатва върху него, а оно­ва, което е усвоено най-рано, се забравя трудно. Заради което ако някой човек или дете изучава добри автори на ранна възраст, не ги изоставя лесно, а ако чете лоши и варварски, повече ще се придържа към тях.

80. Иска ми се да бях прекарал годините в подобаващо учене, вместо да ги пилея безразсъдно със зловредната граматика!

81. Винаги съм смятал, че най-добре и най-успешно човек овла­дява знанието, като се занимава с такива неща като оставеното от до­брите автори. Имам предвид не всички, а най-добрите, и тогава да ги следва толкова близко, колкото позволява човешкият ум. Ако този, който го прави, освен това се отдава и на упражнения, няма начин да не стане изкусен школар.

82. С началата на граматиката ти се справяш добре, защото имаш добра и богата основа. Продължавай напред и ще успееш, защото на­чалото на всяко нещо е най-трудно и ако човек го познава добре, той лесно ще преодолее следващото. Затова смятам за много мъдри думите на Аристотел: „Началото е наполовина свършена работа“.

83. Знам, че имаш добра основа в изящната словесност. Затова продължавай и скоро ще постигнеш и останалото. Сега, струва ми се, няма нещо, което ти липсва, за да си сред най-добрите, освен честите и старателни упражнения, които чудесно подхранват красноречието.

84. Струва ми се, щастливи са онези, които в началото на учението си са случили на добри наставници. Защото оттук насетне, ако продъл­жат, както са започнали, попадайки винаги на добри учители според раз­нообразието от знания, които трябва да придобият, и учейки сами със същото старание, с което ги обучават, без съмнение, ако са достатъчно умни, за няколко години ще натрупат много познания…

88. Този, който посвещава дълго време на писане на плочата си, несъмнено накрая ще стане много изкусен.

89. На последния панаир чичо ми подари кутия с пера и мастилни­ца, а вуйчо ми даде ножче. Сега, ако се сдобия и с две плочи (за писане, б.пр.), няма да ми липсва нищо.

90. Не ме превъзхождаш ти, който имаш достатъчно книги и зна­ещи мъже да те учат на разум, защото смятам, че ако имах половината книги, които ти имаш, щях скоро да стана учен човек.

91. Смятам, че ти липсват много неща, които има добрият школар: първо, кутия с пера и мастилница, и после книги, и още, което е първото и главното, и е по-важно от всички граматични предписания на учителите и всякакви други доктрини, упражняването на латинския език и старанието.

92. Ако мога някога да говоря с приятелите ти, ще ги посъветвам да си купят книгите, от които да учат, защото е жалко да си пилеят време­то за нищо.

93. Ако книгите на старите автори не бяха покварени, а някои от тях и лъжливи, не бих се съмнявал, че хората в наше време ги надмина­ват или поне са равни на тях, защото сега човешкият ум не е по-лош от преди…

Развлечения, игри и празници

95. Бързо свали тази дълга тежка тога и облечи по-лека и нека да идем до Хединтън Гроув да хванем някой заек. Защо стоиш? Виж време­то колко е благоприятно за нашата разходка.

96. Опъни лък и стреляй с мен. Нека да видим кой от нас е по-до­брият стрелец. Знам къде има чифт мишени, направени от млади чимо­ве. Ще идем ли заедно?

97. Знам, че никой друг тука не се наслаждава на риболова повече от мен. Защото веднъж изляза ли на открито, влагам цялото си старание да се приготвя да ида на брега.

98. Вчера двамата с брат ми прекарахме цял ден в риболов, защо­то на този ден никой от нас не яде друго освен риба и млечна храна. Но трудът ни беше напразен, понеже не хванахме нито една риба.

99. Добро забавление е, когато падне дебел сняг, да ловиш птички с клей.

100. Мисля, че е голяма веселба да гониш зайци с хрътки, когато земята е покрита със сняг, защото не могат лесно да избягат от устата на кучето и човек може лесно да ги проследи до дупката, където се крият. Докато през другите сезони можеш да ловуваш цял ден и да не хванеш нито един заек.

101. Всички младежи от нашата къща отидоха вчера в гората, за­щото искаха да ловят зайци. Случи се така, че ги срещна една жена, коя­то носеше много мъничета и единият и` взе най-хубавото.

102. Рано тази сутрин, около три часа, моят хазяин и съседите му отидоха в гората на лов за глигана, който хората казват, че са виждали там. Другите бяха със своите кучета и догове, а той (хазяинът, б.пр.) – с хрътките и спаниелите си. Моля Господ да им даде сполука в това, за което отиват, а утре ще ви кажа имали ли са успех …

Момчето, учителят и тоягата на учителя

115. – Драги учителю, ще Ви моля за три неща: първо, да не стоя буден до твърде късно през нощта, второ, да не ме биете, когато идвам на училище и трето, да мога от време на време да ида да се повеселя.
– Драги ученико, искам да правиш три други неща: първо, да ставаш сутрин навреме, второ, да залягаш съвестно над книгата, трето, да се отнасяш благочестиво към Господ и почтено с всички хора, и тогава ще изпълня молбата ти.

116. Друже, моля те от сърце да си мълчиш, за да не би учителят ни да разбере колко неразумно сме си прахосали времето вчера. Защото, ако научи, той много ще се разсърди, и с право.

117. Знае се и се разбра, че ти го направи, затова не казвай „не“. Защото тогава ще удвоиш наказанието си. Че най-лесно ще ядосаш учи­теля ни, като укриваш простъпката си или като не искаш провинението ти да се узнае.

118. Ние, младите граматици, трябва да се трудим с всички сили, за да угодим на учителя; иначе той ще се ядоса и ще изкара гнева си на нас.

119. Какво мислите, приятели? Радвате ли се, че учителят се отърва от зъбобола? Каквото и да е в ума ви, аз знам какво си мисля, без съмне­ние. Ако бях богат, щях да похарча цял нобел[3] за пиво с добра компания, за да се мъчи още две седмици.

120. По-добре всички да сме мъртви, отколкото да страдаме така, както страда от зъбобол учителят ни през тези три дни. Наистина, знам добре, че (той, б.пр.) нито яде, нито пи. И ако не се лъжа, мисля, че не можа да спи ни денем, ни нощем.

121. Приятели, Бога ми, не се удържах да не се разплача послед­ния път, когато учителят ни замина. Но вярвайте, плаках повече от ра­дост, отколкото от скръб, и не без причина, защото ако беше останал, щях горчиво да съжалявам.

122. Ако има някои сред нас, които не обичат учителя, признавам, че съм един от тях.

123. Твоя е вината, че учителят не те харесва вече, докато преди ти беше пръв сред нас и можеше да постигнеш много, и му беше люби­мецът. Сега не си нищо за него и не можеш да поправиш нещата ― нито ти, нито приятелите ти…

126. Някои се мислят за твърде големи и знатни, за да ги бият с тояга и аз щях да съм съгласен с тях, ако нравът им отговаряше на тех­ния ранг. Обаче, когато дойдох за първи път в този университет, нямаше разлика в наказанието за малки и големи. Както всички неща западат с времето, така и добрата дисциплина отива на зле.

127. Според мен в граматическото училище[4] никой не трябва да бъде предпочитан пред останалите, а всеки трябва да бъде третиран спо­ред заслугите си. Онзи, който усърдно се занимава с книгите, трябва да бъде предпочитан и (хвален), а злосторниците трябва да бъдат наказвани.

128. Не мога да се начудя на нрава на някои мои приятели, за­щото който и учител да им се падне, те никога не са доволни. Понеже презират подчинението, а аз винаги гледам да се покорявам, който и да ми е учител.

129. Не е за чудене, че учителят ми не е богат, защото има голя­мо и щедро семейство, и също посреща всеки ден странници и гости, и вечеря поне с шест-седем изискани ястия. Но той не е голям любител на яденето, защото често започват да се хранят, преди да е седнал, и продъл­жават, след като стане от масата.

130. Учителю, изненадан съм, че сте толкова неотстъпчив с мен. Смятам, че не съм го заслужил. Не само Ви напомням, но също Ви при­зовавам и умолявам да се държите приятелски с мен, и ако има нещо, с което мога да Ви услужа, ще съм готов да го сторя по всяко време.

131. Кой ме вика? А, Вие ли сте, учителю? Тук съм, готов да изпъл­ня всичко, което ми наредите.

132. Трудя се и полагам усилия, колкото мога, за да угодя на учи­теля си във всичко. И ако успея да постигна това, ще доставя на себе си повече радост, отколкото на него. Защото няма човек, с когото да се съобразявам повече. Както и да е, той не прави нищо за мене безплат­но, а ще получи от баща ми възнаграждение, подобаващо за труда му.

133. Учителят ми обеща да ме подкрепя, доколкото може, и го е правил досега по такъв начин, че и цял живот да му отдавам почит, стру­ва ми се, пак не бих сторил достатъчно за заслугите му.

134. Снощи си легнах скоро след като се стъмни, защото исках днес да стана преди изгрев слънце, за да мога да изпратя по разносвача писма до моя учител. С каквито и богатства и почести да се сдобия, той е човекът, чиито заслуги към мен няма никога да забравя.

135. Ние, школарите, сме повече задължени на хората, които ни учат на добро, отколкото на онези, които са ни родили на този свят. Защо­то без знание сме като примитивни животни, които не могат да различат доброто от злото…

Два вида школари: умен и глупав, почтен и разхайтен

145. Има някои школари, но те са твърде малко, които са доста умни и помнят онова, което чуят; и някои възприемат добре. Има много такива, но за един ден те забравят повече, отколкото са научили за три. Има някои, които са толкова глупави, че не могат да научат и най-малко­то нещо без големи усилия. Но тези, които са умни и старателни, ще се изучат, искат или не, а на другите им е трудно.

146. Не ми носи радост (или удовлетворение) да уча деца, особено глупави и равнодушни. Защото за едните е сигурно, че макар и да искат да учат, не могат; другите, макар и да могат, не искат.

147. Ако школарите с ум се отдадат на книгите, те не могат да не се изучат. Виждаме това всекидневно да се потвърждава при онези, които го правят. Защото мнозина имат благородни умове, но твърде много се доверяват на ума си и не се стараят в делата си. Затова накрая често биват измамени, а тези, които са глупави, ги надминават.

148. Струва ми се, че днес в Окфорд има много школари с доста остър ум. Независимо от това те не го използват в учението или в друго добродетелно занимание, което трябва да бъде на почит сред тях и утеха за приятелите им.

149. Не е ли жалко деца, много от които с бързи умове, да се от­дават на шеги и дреболии, защото, ако се бяха посветили на книгите, нямаше да имат равни на себе си.

150. Много школари имат толкова остър ум, че веднага схващат нещата, които им се преподават. Заради което голямо удоволствие е за учителя да ги обучава, ако се трудят подобаващо.

151. Никой от съучениците ми няма по-бърз ум от мен, и въпреки това не мога да уча без много подканяне и често без бой.

152. Ако човек не е надарен с толкова много ум, без голямо старание никога няма да натрупа големи познания.

153. Онези, които имат муден ум, трябва да превъзмогнат негова­та леност с усърдие и труд. Защото никой няма толкова муден ум и нищо не е толкова трудно за човека, че да не може да се преодолее с усърдие и труд. Защото човешкият ум е като поле, което, колкото по-добре се тори и обработва, толкова по-богата реколта дава. Ето защо никой не бива да се извинява с мудния си ум.

154. Учителят знае колко съм несхватлив, защото, колкото и слабо да напредвам, той се радва, ако помня добре нещата, които съм учил.

155. Чудил съм се как така въпреки всичките упражнения, които правиш по латински, не напредваш никак. А съм сигурен, че някои други успяват много повече с по-малко усилия.

156. Баща ми сигурно е доволен, че ме е създал, защото даже да остарея колкото Малвърн Хилс[5], пак ще му се виждам глупав. И все пак, ако не ме отведе оттук колкото се може по-скоро, ще го посрамя, госпо­да, както и всички свои предшественици.

157. По-добре е учителят да обучава сто изпълнени с желание и добродетелни школари, отколкото двайсет незаинтересовани, понеже добронамерените възприемат без принуда нещата, на които ги учат, а опърничавите, колкото по-тежко им става, толкова по-малко внимават.

158. Децата ни са толкова разпуснати, че ако могат да правят каквото поискат, не ги е грижа дали успяват или не.

159. Като си помисля за живота и нрава на някои, виждам голямо разнообразие сред тях. Някои са отдадени на науката и знанието, и също живеят много почтено. Други, обратно, са далеч от това и те, дори и приятелите им да им осигурят всичко, пак живеят в безчестие и не се грижат нито за тялото, нито за дрехите си.

160. Трябва да е голямо удоволствие за учителя да преподава на такива школари, които са с остър ум и се стараят, като изоставят варварските привички и възприемат нещата, които им се преподават изискано. Но някои са с толкова неразумен нрав, че са изцяло отдадени на игри, забавления и леност и такива трябва да бъдат карани насила да учат със здрави камшици.

161. Трудно е човек да разбере нрава на онези, които търпят на­казания и се справят добре благодарение на учителя. Но когато вече са оставени на самотек, прекрасно можеш да различиш лентяя от усърдния.

162. Оттук нататък ще следвам най-добрите си съученици, за да натрупам знанията, а и доброто име, с което се славят благодарение на старанието си. Независимо от това, учителят ми е на друго мнение, защо­то досега бях толкова опърничав.

163. Хората често казват, че умовете на децата са най-остри, ко­гато не ядат, но аз забелязвам друго. Защото онова, което уча сутрин, бързо ми излиза от ума, а нощното учене ми се отразява най-добре.

164. Забележително е да видиш възприемчивите умове на някои хора, когато вършат нещо, така че колкото и да е тежка материята, няма какво повече да искаш от тях. Колкото до мен, моят нрав е различен, за­щото когато трябва да се справя с нещо сложно, съм толкова неподготвен, че не знам накъде да се обърна.

В класната стая

165. Щом вляза в училище, този ученик иска да пусне една вода и отива до общия нужник. Скоро след това друг иска разрешение да пие вода. Друг пък ме моли да го пусна да си иде вкъщи. Тези и други такива извинения представят често моите школари, за да кръшнат от клас.

166. Много ми е чудно какви грижи полагат за вас вашите наставници, защото днес сте толкова много, че едва има място да седнете, а цялата минала седмица половината хора липсваха.

167. Жалко, че такъв хубав и приятен ден трябва да бъде прекаран в сериозни дела вместо в забава.

168. Днес учителят много ще ни зарадва, ако ни разреши да се повеселим следобед, когато времето е толкова хубаво. Защото не се знае дали после ще има такова меко време…

[1] Даден е сборът от двете, всемогъщ и прекрасен, но по-добра е средата: краят пък е най-благодатен от всичко (лат.).
[2] Една от четирите телесни течности съгласно античната теория на хуморите, слуз. – Б.пр.
[3] Монета на стойност шест паунда и осем шилинга. – Б.пр.
[4] Вид средновековно училище, в което първоначално се изучавал най-вече латински език. Постепенно към него били добавени старогръцки, еврейски и съвременните езици, както и математиката и природните науки. – Б.пр.
[5] Верига от хълмове в централната част на Англия. – Б.пр.