
Разговор с организаторите на Sofia Urban Art Festival, който свърза градското изкуство с дивата природа, и с гостуващия италиански артист Алдо Оливиеро
В края на юни подлезът на бул. „Гоце Делчев“ и бул. „Петко Тодоров“ при Южния парк в София беше най-оживеното място в района. Графити артисти от България и Европа работиха от сутрин до вечер, за да го превърнат в част от градското изкуство. И макар всеки автор да идваше със своята любима музика и да оставяше собствения си ярък отпечатък в публичното пространство, атмосферата беше изключително дружелюбна и хармонична. Родители преминаваха с децата си като през огромна художествена галерия. Децата постоянно разпитваха и се припознаваха в персонажите, които се създаваха пред любопитните им погледи. Извън подлеза, в самия Южен парк, организаторите им бяха подготвили работилници за украса на тениски и торби с графити техники. Освен това тазгодишните партньори на фестивала от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) ги развеждаха из парка в търсене на редки видове, тъй като София е една от най-зелените европейски столици с голям брой диви обитатели. За феновете на графити имаше и надпревара между две групи участници, т.нар. графити батъл, в която за определено време те трябваше да изпълнят графити в прогресираща сложност – от семпли тагове в един цвят до така характерните и колоритни „бомбинги“.

Цветан, Николай и Стела Бизеви са организатори на Sofia Urban Art Festival в София. Създават го през 2017 г.
Какво ви насочи към графити културата и как решихте да се захванете с организирането на фестивал в София?
Запалихме се по графитите след една училищна екскурзия до Солун през 2002 г. По-късно като тийнейджъри започнахме да ходим на фестивали, да търсим изрисувани пространства и постепенно се потопихме в графити културата. През 2016 г. създадохме Sofia Graffiti Tour — обиколка, представяща графитите и градското изкуство в столицата. Скоро осъзнахме, че не можем да останем само в тази рамка, и започнахме да организираме графити фестивали. От първото издание през 2017 г. до днес целта на всеки фестивал е една и съща — да дадем възможност на артистите за изява и да създаваме пространства, изпълнени с креативност и положителна енергия.
Това е шестото по ред издание на Sofia Urban Art Festival. Извън двата официални фестивални дни работата по подлеза и целия район започна по-отрано и продължи много след приключването на фестивала. Какво постигнахте тази година и как разглеждате развитието си до този момент през годините?
Тази година заедно с 40 артисти от девет държави (Италия, Полша, Румъния, Унгария, Колумбия, Австрия, България, Великобритания и Португалия) изрисувахме общо над 1000 кв. м стени. Работата на терен започна седмица преди официалните фестивални дни – 28 и 29 юни – и продължи и след тях с публикуване на снимки, видеа и други материали от събитието. Същинската подготовка – изборът на пространства, формирането на идеи, концептуалната работа и комуникацията с институциите – започна още в края на 2024 г. и продължава и след формалния край на проекта. Към момента успяваме да разширяваме фестивала с всяко издание – както по отношение на мащаба, така и по линия на партньорствата, темите и участниците. Първото издание се случи изцяло благодарение на ентусиазма ни. Днес вече разполагаме с организационен опит, който ни позволява да превърнем фестивала в едно от значимите културни събития както за София, така и за графити културата в България.
Част от артистите, с които работим, ни подкрепят още от самото начало. Благодарни сме на всички творци, партньори и доброволци за отдадеността и труда, които вложиха в тазгодишното издание на фестивала.
Тази година работехте под надслов „Зелените стени на София“ и си партнирахте с Българското дружество за защита на птиците. Как това се отрази на фестивала?
По темата за природата в градска среда започнахме работа преди година. През 2024 г. заедно с артиста Венцислав Йосифов-Jermain и фондация MoveBG създадохме графити стенописа „Премини на зелено“ в подлеза на Южния парк. Тогава дойде и идеята ни да претворим целия подлез.
Една от основните цели на художествената намеса беше да направи прехода от градската среда към парка по-плавен и хармоничен. Друга важна цел беше стените да бъдат не само визуално въздействащи, но и информативни – така че и малки, и големи да започнат да обръщат повече внимание на заобикалящата ги природа.
В Южния парк се срещат над 65 вида птици, като 29 от тях са застрашени. БДЗП ни помогна да изготвим насоки към артистите относно флората и фауната в района. Освен това много от участниците направиха собствени проучвания на място, преди да създадат своите творби. По време на двата фестивални дни БДЗП организира специализирани турове за наблюдение на птици и работилници по рисуване. Допълнихме програмата с творчески ателиета за рисуване върху текстил, акварел за деца и графити битки. Така успяхме да ангажираме посетителите с основната тема на фестивала — „Зелените стени на София“.

Как се развива графити културата у нас през последните години?
Графитите и уличната култура са неизменна част от съвременния начин на живот. Те присъстват в дизайна, модата, музиката и всекидневието. София продължава да се утвърждава като едно от значимите места за графити и градска култура в Европа.
От началото на 2024 г. в града се поставя акцент върху обособяването на пространства за свободно рисуване, както и върху организирането на фестивали и събития, които укрепват общността. Те създават възможности за обмен на знания, споделяне на опит и насърчаване на приемственост между поколенията артисти.
Когато става въпрос за по-мащабни художествени намеси като големи графити стенописи, тенденцията е те все по-често да се реализират извън централната градска част. В нашите събития се стремим да даваме възможност за изява както на утвърдени артисти, така и на млади таланти.
Вие успешно си партнирате със Столичната община, с района и чуждестранните културни институти при организирането на фестивала и привличането на международни гости. Какво още си пожелавате в организационен план?
Изданието на фестивала тази година беше подкрепено от Столичната община, район „Триадица“, както и от културните институти на Полша, Унгария, Италия, Австрия и Португалия. Нашите партньори се обединиха около идеята за положителна промяна в публичното пространство и ни подкрепиха в стремежа да превърнем подлеза на бул. „Гоце Делчев“ до Южния парк в зелена графити галерия.
Фестивалът предизвика засилен интерес сред международните артисти. В бъдеще бихме искали още по-активно да привличаме творци от чужбина, които да създават изкуство в сътрудничество с местни артисти и да допринасят за изграждането на нова визуална среда в София.
Интересуваме се от трансформирането на нови пространства и от създаването на артистични намеси в нетрадиционни за графитите формати.

Opium (Алдо Оливиеро) e роден в Неапол през 1978 г. Открива света на графитите през 1995 г., вдъхновен от култовия филм Beat Street на американския режисьор Стeн Латан.
Без никакви технически познания, но воден от силна страст, той започва да оставя своя отпечатък върху стените на града. Стилът му се корени в техниката на американските графити, повлиян е от легенди като Phase2, Dondi White, Blade и Seen, но се развива към лични и отличителни форми. Opium следва автентичен артистичен път, винаги в търсене на нещо ново. От 2004 г. той участва в многобройни международни събития в Европа и Съединените щати, а негови творби се появяват в книги, списания и дигитални платформи.
По думите на организаторите вие сте звездата на тазгодишния Sofia Urban Art Festival. Какво означава за вас да сте звезда?
Поласкан съм, но не се чувствам звезда, за мен звездата е специален човек, някой, който е в състояние да спаси живота на други хора, например лекар. Със сигурност не съм аз.
По време на краткия си престой в София създадохте две графити творби. Може ли да ни разкажете повече за тях?
Както знаят тези, които ме познават добре, изразявам себе си, като рисувам букви, по-специално моя таг (OPIUM). В първия разчупих класическите си модели, като се опитах да направя по-квадратни букви с дълги връзки, докато във втория нарисувах собствения си класически стил с много ярки основни цветове. И двата стила бяха заобиколени от знаци.

Как започнахте да се занимавате с графити?
Стигнах дотам, като разгледах първите стилове на железопътната линия Cirkumvesuviana, по-конкретно тези между Ercolano и Torre del greco (последният е града, в който живея). Спомням си, че бях дете и когато ги видях за първи път, си казах, че когато порасна, ще правя същото. И оттогава никога не съм спирал.
Как ви се стори сцената в София? Какво още може да се желае по отношение на графити културата?
Прекарах само няколко дни в София, твърде малко, за да мога да направя преценка, но от това, което видях, мисля, че техниката е добра, а стилът – също.
Бихте ли ни разказали за пътя, който извървяхте, за да станете професионален графити артист?
Не се смятам за професионалист, а просто за запален фен. Аз просто пътувах и рисувах в моя стил на колкото се може повече места, винаги с много усилия и страст и ще продължа така.

Работили сте с много известни марки. Мислили ли сте да създадете своя собствена марка някой ден? Какви са предимствата и трудностите?
Разбира се, че съм мислил. Това ще бъде нещо, което със сигурност ще направя в близко бъдеще. Предимствата са, че ще мога да работя това, което най-много обичам да правя, а трудностите – че ще трябва да положа усилия и отговорност, за да направя инвестиции от собствения си джоб.

