Миналата седмица част от хората, които подписахме Декларация в подкрепа на Украйна, дадохме пресконференция. Преди всичко искахме да изкажем благодарността си, че за три дни над 17 000 души също сложиха своя подпис под нея. Целта ни не беше да я превръщаме в масова акция или референдум, както се изрази журналистът Драгомир Симеонов, а да заявим ясна позиция, затова трябваше да изкажем благодарност за спонтанната подкрепа и най-вече защото съзнаваме, че тази позиция се споделя от несравнено повече хора. Всеки от нас разказа своя личен мотив да се включи в подписката – срамуваме се от това, че отношението на страната ни за изминалите три години агресия над Украйна е колебливо и уклончиво; настояваме за ясна и еднозначна подкрепа към нападната страна; надяваме се за сключване на справедлив мир. На въпроса кое би било справедливият мир, професор Веселин Методиев даде пример с европейското развитие след края на Втората световна война, когато победената Германия и победилата Франция започват да работят заедно за създаването на обединена и мирна Европа.

Преди няколко дни се навърши годишнина от смъртта на моята незабравима приятелка Федя Филкова и по този повод споделих на стената си нейното стихотворение „Кестенова алея“. То е писано много преди да започне войната срещу Украйна, но нейната чувствителна душа сякаш е предчувствала надвисващата опасност над света.

За никъде отдавна не води.
Отчаяно потъва по заник
октомврийското слънце
в изригвания,
в ридания.
Мъртви стражи,
кестените лежат
посечени,
победени.
Еколози вече
са главорезите на природата
като най-добри познавачи.
Миротворци водят войни,
за да бъдат войните
още по-неочаквани,
още по-продължителни.
Цари такова задръстване –
по улици,
в умове и души.
Всевишният се е отрекъл от нас,
няма нужда от повече доказателства.

Колко по-ясно може да бъде казано от това „Миротворци водят войни, за да бъдат войните още по-неочаквани“! Клакьорите на Кремъл и до днес неуморно повтарят, че Путин е започнал тази война, за да защити мира. Толкова е загрижен за мира, че три години денонощно изсипва бомби и ракети над украинските градове и села. Едно от многото условия, което поставя, за да прекрати войната, е Украйна да се разоръжи.

Украйна веднъж вече се разоръжи до степен да остане беззащитна. При подписването на Будапещенския меморандум от 1994 г. Украйна предава на Руската федерация разположените на нейна територия 130 междуконтинентални балистични ракети с по шест бойни глави всяка, други 46 ракети с по десет бойни глави, 33 тежки бомбардировача, носещи ядрени бомби, общо около 1700 ядрени бойни глави, които в него време я правят трета по величина ядрена държава. На нейна територия се намира една трета от ядреното оръжие на бившия СССР плюс оборудване, системи на доставки и значителен потенциал за неговата разработка и производство. Освен всичкото си ядреното оръжие Украйна предава на своята съседка Русия и голямо количество военна техника. Срещу всичко това разоръжена Украйна получи три подписа – на държавните ръководители на Русия, САЩ и Великобритания, които от името на своите страни поеха ангажимент и ѝ дадоха гаранции за независимостта и териториалната цялост.

Само 20 години по-късно Русия нападна и анексира Крим, защото бил руски, а още осем години по-късно извърши масирано нападение на широк фронт с намерение да превземе цяла Украйна. Русия изброява над десет основания като причина за агресията. Нито едно от тях не е заявявала, когато получи украинското оръжие. Не само да сложиш подписа си под международен договор, а да станеш гарант за независимостта и териториалната цялост на съседа си, след като той доброволно ти е предал оръжието си и след това, въоръжен до зъби, да се нахвърлиш върху него и три години да го засипваш с бомби – не зная дали има друг подобен случай в историята и дали може някой да си представи по-вероломна подлост! След окупацията на източните украински области те бяха залети от билбордове с надпис „Ние с Русия сме един народ“. Като завзема украинска територия, Путин не престава да повтаря, че войските му освобождават парче по парче своята страна. Въпреки че Русия прибра украинското оръжие, тя и до днес продължава да купува боеприпаси и военна техника от Северна Корея, Иран и други свои съюзници, но поставя условия никой да не помага на Украйна.

Подписването на Будапещенския меморандум от държавните ръководители на САЩ и Великобритания означава, че от този момент нататък те се задължават да защитават разоръжената Украйна. От този момент нататък те не могат да бъдат неутрални, ако тя бъде нападната. Същият ангажимент поема и Руската федерация, но от историята знаем, че нейният подпис не струва колкото хартията, на която е положен. Точно затова меморандумът е подписан и от другите две страни – за да защитават беззащитната Украйна. Нейната защита е логично обусловена с нейното разоръжаване. Това е подобно на колективната самоотбрана, предвидена в член 5 на Североатлантическия договор, който от своя страна е обвързан с член 51 от Устава на ООН, третиращ неотменимото право на индивидуална или колективна самоотбрана на страните.

На срещата в Овалния кабинет президентът Тръмп грубо и назидателно размахваше пръст на украинския президент и му повтаряше, че той не е в добра позиция и няма карти. Ако Украйна не е в добра позиция, това е в резултат, че Съединените щати не са си изпълнили задължението да защитават нейната независимост и териториална цялост, което са поели с Будапещенския меморандум. Този меморандум и положените под него подписи са основната карта на Украйна. Америка не е оттеглила своя подпис. След като тя негласно е денонсирала меморандума, на Украйна е останала още една много силна карта – това е мъжеството на нейните граждани, които бранят родината си и не се огънаха пред руската военна мощ. Това също е много силна карта, която Тръмп не иска да признае. Президентът Зеленски влезе в Овалния кабинет с тези две силни карти, които домакинът му грубо изтръгна от неговите ръце, както 30 години по-рано Русия изтръгна оръжието на Украйна. Ако днес Украйна не е в добра позиция, съществена вина за това има и Америка, която не изпълни гаранциите, които е дала през 1994 г. Ако тя отстояваше твърдо своя ангажимент, поет в Будапеща, едва ли Русия щеше да постъпи така нагло с Украйна!

Каквито и политически грешки да е допуснала Украйна и лично Зеленски, те са несъпоставими и несъизмерими с бруталното престъпление на Русия. Защото да изравняваш със земята украинските градове и да избиваш деца и старци, и в същото време да вадиш от архивите стари исторически карти и удобни цитати отпреди десетилетия и векове, да манипулираш историята с цел да заграбиш чужда територия, е цинизъм в лицето на цивилизования свят. Да защитаваш Украйна означава да защитаваш не само нейния народ, но и истината. Нямаме възможност да спрем пропагандата, която Русия върши със своя народ, но сме задължени да не я допускаме да трови всички нас, които имаме щастието да не сме поданици на Кремъл!

Все още съществува някаква надежда, че усилията на американския президент да спре унищожителната война ще постигнат успех. Тази надежда е малка заради големите отстъпки, които той прави на Русия и лично на Путин. С какви ли не дружески епитети го окичи! А кремълският господар оценява ласкавите думи, калкулира ги в своите баланси и в резултат се усеща как неговият цинизъм става все по-неприкрит. Неотдавна съветникът му по външна политика Юрий Ушаков присмехулно визира Тръмп, като каза, че „действия, които имитират мир, никому не са нужни“. От своя страна това дава надежда най-накрая и Тръмп да забележи, че целта на руския му колега не е да се стигне до мир, а да извоюва отстъпки.

Светът се променя. Никога нищо не стои на едно място, но днешната динамика е по-тревожна от всякога заради огромния технологичен напредък, съчетан с нравствен релативизъм. Старият световен ред, установен след края на Втората световна война, безсъмнено е изчерпан. Доживяваме неговите последни месеци и години. На този фон представлява заплаха носталгията на Путин по могъщия СССР и отчаяните му опити да върне историята назад към онова славно в неговите очи минало. Тези свои представи той е превърнал в блянове. Обяснимо е – той е възпитаван и се е развивал в съветската система, а вече и възрастта му си казва думата. Можем да бъдем сигурни, че светът няма да се върне назад. Никога в историята това не се е случвало. Бедата е, че ние не знаем какъв трябва да бъде новият световен ред и нямаме световните инструменти да постигнем всеобща договореност за това. Най-опасното е, че освен големите страни, които все някак си балансират помежду си, на световната сцена излизат неконтролируеми откачалки като Ким Чен Ун, на когото Путин безотговорно подарява атомни играчки. Той дори започва да копира поведението на Ким. Това прави ядреният потенциал, който досега беше главният възпиращ фактор, не толкова ефективен.

Възпиращата сила на ядреното оръжие е основана на доктрината на „Гарантираното взаимно унищожение“ MAD (Mutual assured destruction). Други ефективни възпиращи инструменти човечеството така и не успява да открие. Още през 1932 г. на Конференция по разоръжаването Алберт Айнщайн казва: „Това, което изобретателният гений на човечеството ни е дал през последните сто години, би могло да направи човешкия живот свободен и щастлив, ако развитието на организационната сила на човека беше в състояние да върви в крак с неговия технически напредък“. През 1955 г. той заедно с Бертран Ръсел и още 9 знаменити световни учени подписва Манифест, в който се казва: „Ние призоваваме като човешки същества към човешки същества: не забравяйте, че принадлежите към човешката раса и забравете за всичко останало. Ако можете да направите това, тогава пред вас е отворен пътят към нов рай; ако не го направите, пред вас стои рискът от всеобща смърт“.

В областта на политиката Айнщайн не е гений, какъвто е във физиката. Но има ли изобщо в политиката гении? Аз се сещам за множество злодеи, но не се сещам за нито един гений. Не зная дали това е аномалия или закономерност, но то вероятно е причината съдбата на човечеството винаги да е била поставена на карта.