Издателство „Прозорец“ прави красив и навременен жест, като издава „Мълчаливи молитви“ – книга с православни фрагменти на Димитър Коруджиев, която представлява духовната автобиография на напусналия ни в началото на годината писател.

„Мълчаливи молитви“ е като солница, с която можем да осоляваме безсолния си делник и да се дивим на чудните картини, които ще започнат да се откриват пред нас.

Новата книга с православни фрагменти на Димитър Коруджиев се явява естествено продължение на издадената през 2003 г. „Разговор за Бога. Православни фрагменти“. Като единствения автор на православни фрагменти в нашата литература, той се превръща в начинател на особена боготърсаческа традиция.

Този литературен жанр, както е известно, търси най-прецизната форма в името на смисъла. Грижата за езиково съвършенство, съчетана с дълбоката, парадоксална мисъл, естествено отеква и се разтваря в мистичното безмълвие на прозрението и епифанията. А религиозният покров, с който са обвити кратките му фрази, превръща фрагментите му в най-естествения пристан за духовното завещание на писателя.

И наистина, тази тънка книжка представлява духовната автобиография на един нравствен максималист, който цял живот не спира да си задава вечните човешки въпроси и да се взира за отговор в небето.

Преминал през разредената атмосфера на източните религиозни учения, през залите с кривите огледала на езотеризма, през мраморната катедрална тишина на западната религиозна традиция, подобно на великия си християнски събрат йеромонах Серафим Роуз, Димитър Коруджиев съвсем естествено намира истинска духовна утеха едва в топлия полумрак на православната църква, осиян от пламъчетата на кандилата и населен с изпитите лица и всевиждащите очи на светците от иконите. В едно интервю с мен преди години той казва точно това: „… след дълго лутане и вътрешно неудовлетворение открих истината в скромната квартална църква и старата Библия на родителите ми. Тя е била до мен, без да го зная. Най-сетне стъпих на твърда почва и почувствах вътрешната освободеност, за която копнеех. За мен се сбъднаха думите на Иисус: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“.

Но може би трябва да потърсим началото на пътя към тази безценна книга в творчеството на автора още през осемдесетте години на двайсети век, когато излиза от печат шедьовърът на Коруджиев „Градината с косовете“, с подзаглавие „Из спомените на вечния редник“. Цяла загадка, цяло чудо, сравнимо с Божи промисъл, е появата на такава сложна и красива книга в недрата на онова просто и некрасиво време. В нея авторът с пределна искреност се взира в лутанията на грешната човешка душа, защото знае, че „великото е несъвършенство, устремено нагоре“.

Ето няколко от наченките на онова в „Градината с косовете“, което после ще ни изумява с кристалната си яснота в „Православните фрагменти“.

„Да направи видим „своя малък ад“, каквото и да му коства това, е въпрос на чест и на смелост за всеки истински творец. Той дава така свидетелство за състоянието на една душа в една епоха. Ала да поведе сетне другите към чистилището, ето кое е въпрос на още по-голяма отговорност. „Ще имам ли сили, Господи?“ – толкова хиляди пъти е задаван този въпрос. И никога няма отговор.“

„Един-единствен критерий признаваше художническата му съвест – неговия, едно-единствено нещо го измъчваше – немощта на думите, те го препъваха по пътя му към съвършеното, недостижимото.“

„За себе си познавам един начин на вглеждане в отсрещния – откриваш страданието и страха му, които не си способен да понесеш.“

„Съществува дълбока логика на възмездието, за добро или зло. Вече споменах, аз не съм човекът, годен да изпрати когото и да е на съд. Правят го други хора, с друго съзнание за реда на нещата. Те си служат тогава с правото на много висока инстанция. Не казвам нищо.“

Разбира се, в „Мълчаливи молитви“ са заключени и плодовете от купищата религиозна литература, които е прочел и осмислил Димитър Коруджиев. В книгата блестят уроците от кратките наставления на древните монаси в пустинята, съхранени в патери́ците, личи отпечатъкът от преклонението му пред молитвените подвизи на светите отци („Нерядко мълчаливата молитва на сърцето е по-силна от думите, които произнасяме“) или се долавя йерихонското ехо от богословските им трудове, в нея се съзира пълноводието на църковното предание, където като малко поточе се влива в крайна сметка и този текст на автора.

Прикован на легло през последните години от живота си от нелечимо страдание, Димитър Коруджиев създава своите дълги колкото един човешки дъх изречения на предела на силите си. Но може би тъкмо това ги превръща в истинска победа на духа над материята, може би тъкмо това узаконява с висшата санкция на изстраданата вяра тази тъничка книжка като скрижал за постоянно препрочитане.

Текстът е предговор, специално написан за изданието на „Прозорец“.