Пишеш приказки на хартия, пускаш ги свободно в интернет и… правиш фурор от хартиени продажби. А дори не ползваш издател. Всичко това е част от живота на писателя Никола Райков
Писал съм няколко пъти за него и винаги през годините в главата ми е било едно и също: как неговият пример въздига хартиената книга в много повече от книга – удоволствие чрез допир, аромат, пипане, гушване, носене, заспиване върху нея – красотата на реалния предмет вместо скролванията, буустванията, линковете и лайковете на виртуалното бъдеще, считано за безалтернативно.
Накратко: Никола Райков е детски писател. Твори приказки игри, също и настолни игри. Продава ги в хартиено-предметен вариант, но ги качва и в интернет за свободно сваляне. Абсолютно всички негови книги може да се прочетат напълно безплатно! Пуска ги на самия си сайт. Въпреки това не просто продава хартиените варианти, но те се купуват и „на зелено“ неотпечатани, разпространява в Китай, САЩ, Латвия.
Мен ако питате, една книга, четена на екран, още повече на телефон, престава да е книга. Тя е книга само на хартия с корици – най-малко защото истинската книга е скъпоценност, скъпоценностите се подаряват на скъпи хора. Чрез хартиена книга може да дариш обич и уважение на друг човек, това не става чрез парола и линк, с които той да се пули пред екран между пръстите си. Читателите на Никола Райков, макар и деца пред телефони (като всички), и родителите им (също като всички) очевидно предпочитат тази „остаряла“ химия, която прави книгата книга.
Преминал като журналист и през хартиен вестник, винаги съм твърдял, че се избърза с тоталното дигитализиране на журналистиката. Твърдя също, че напъхването на журналистиката в телефон до червилото и картата за фитнес e не само обида за нея, но я предопределя като (мало)ценност. Затова следя Никола Райков, продава ли той свой хартиен продукт…
БЕЗ ИЗНЕНАДА: ЧИКАГО И НАЗАД
Никола Райков е роден през 1981 г. в Стара Загора. Учи в местната математическа гимназия, хоби му е писането на разкази. Завършва информационни технологии в Чикаго, не му харесва в САЩ. Връща се в Стара Загора, работи тук-там, прави собствена фирма за уебдизайн. Създава семейство. Около 2013 г. чете първите книжки на сина си Румен – най-обикновени, продавани по книжарниците. Една, втора… Не му харесват. Скучни. Уебдизайнът е зарязан.
МАЛКОТО ТАЛАСЪМЧЕ И ГОЛЕМИТЕ МУ УСПЕХИ
Никола Райков почва да пише детски приказки. Неотменен „редактор“ е Румен, дава мнения за историите. Приказките не са какви да е – предлагат различни сюжети, припокривайки читателя с героите. Става така: читателят избира опция за развитието на историята, опцията показва на коя друга страница да се прехвърли. Изборът е постоянен. Ако детето се върне и повтори упражнението с други възможности, ще получи нови развития. Опциите предопределят съдбата на героите. Така малкият читател получава десетки приказки в рамките на една книга – не само интересно, разнообразно, провокация за мисълта, но и стимулиране на личната отговорност („Какво ще се случи с героя, ако избера тази или онази възможност“). Добавят се тайни числа и пресмятания, понякога фигурки. Още първата книга на Райков постига изключителен успех. Казва се „Голямото приключение на малкото таласъмче”, предлага 20 сценария. Тиражите са преиздадени, написани се продължения. До днес Райков е издал 7 приказки игри, 1 приказка, 2 адаптирани комикса (2 от заглавията в съавторство); създал е 6 настолни игри, пише мюзикъли. За 13 години са спечелени 12 награди, почти толкова номинации, читателите се разширяват по света. Райков е автор и на разкази за възрастни – но кой би повярвал, след като се е превърнал в емблема на детското фентъзи?
В цялата тази работа има и нещо още по-интересно…
БЕЗ ИЗДАТЕЛСТВО
Като се изключи разпространението в чужбина, Никола Райков сам си е издател. На мрежа или професионална реклама не разчита. Поради това почти няма да видите труда му в книжарниците. Продава чрез личния си сайт и Фейсбук профила „Приказки-игри“ – хората поръчват, оставят адрес, продуктът се опакова, изпраща. Всичко това Никола върши със съпругата си (Любомира Райкова, доктор по слънчево-земна физика). Живеят в старозагорското село Арнаутито, къщата им е превърната в склад. Всяка една книга или настолна игра е лично опакована от тях – уникална връзка на автор с читател. Моделът е толкова успешен, че за шест от творбите са ползвани кампании за финансиране – читателите поръчват преди финалната направа.
Но нека няма объркване, Никола Райков не е ъндърграунд автор или самозванец тип „звездите ми го говорят“, намерил себеподобни в интернет. Той е легален писател с репутация, сред наградите му са националната „Константин Константинов“, „Еврокон“, има номинации за „Христо Г. Данов“ и т.н. Неползването на издателства не е поради липса на интерес от тях, просто отказва предложенията им. Защо? Отговорът: „Ще ми се месят, искам да съм независим“. Пък и е ясно – ще му забранят да качва безплатно.
БУНТАР? ГЛУПОСТИ
„Би било жестоко, ако децата не можеха да се забавляват с моите книги, защото родителите не могат да си позволят да ги купят. Детските автори не бива да са жестоки. Би трябвало да бъдат внимателни, грижовни, обичащи. Ценностите, за които пишем, не трябва да бъдат на хартия. Ние трябва да бъдем живият пример за тях. Какво, ако някои имат достатъчно пари, но въпреки това четат книгите ми и никога не платят? Може би не са им харесали чак толкова… Трябва ли да караме някой да заплаща нещо, от което не е доволен? Живеем в капиталистическо общество, но това ми се струва алчно. А детските автори не бива да са алчни. Вярвам, че хората се раждат добри. Ако си вложил сърцето си в нещо, ако си дал най-доброто, хората ще го почувстват и ще те подкрепят. Няма нужда да криеш това, което създаваш – хората не са крадци! Ако споделяш, на тях ще им пука, ще те следват, ще чакат с нетърпение следващата ти книга. И да, с радост ще те подкрепят, защото ще знаят, че любимият писател пише за ценностите, в които вярва. Същите неща, в които и те вярват – приятелство, любов и свобода!“
Всичко това е кредото на Никола Райков. От срещите с него съм останал с впечатление, че той е точно това – добър човек, а не бунтар, хипи или друго клише.
ОЩЕ ПОВЕЧЕ СВОБОДНО ПОЛЗВАНЕ
Като поредно доказателство на тази философия Никола Райков в момента се е посветил да създаде филм върху хита „Голямото приключение на малкото таласъмче“. Идеята е за 20 анимационни серийки, преразказващи 20-те варианта на книгата. Всеки епизод се създава чрез финансовата подкрепа на читателите. Успешна ли е философията отново? Да, кампанията стартира през януари, вече са пуснати 7 серии. Няма нужда да се уточнява, че абсолютно всички могат да се гледат безплатно в интернет.
Не бива да има заблуждение, че нещата при Райков са просто сядане и писане. Книгите са богато илюстровани (част от Мая Бочева, част от самия Райков…). Понякога приказките и настолните игри се комбинират или пък разказът предвидливо е съобразен с израстването на читателя. Стратегията включва и награди на спомосъществувателите. Има ли все пак проблеми в творческия процес? Разбира се – синът му Румен порасна, по-малко консултира.
58 000
И така, какво е всичко това в крайна сметка? Мен ако питате, отговорът го дава числото 58 000. Толкова са хартиените книги, продадени от Никола Райков за 13 години, качени успоредно за свободно четене в интернет. И над 14 000 настолни игри. Много клишета са разбити, много стереотипи! Свободата и книгата като предмет триумфират, утвърждават се усещания от връзката тяло-предмет. Някой замислял ли се е за изчезването на тези усещания във виртуалния живот?
