Александър Тасев и философията на стъклото

В самостоятелната си изложба „Прозрачни визии“ в галерия „УниАрт“ Александър Тасев представя резултата от дългогодишната си работа и философията на едно съзидание – плод на мислене, внимание и съзерцание.

Авторът показва не просто обекти от стъкло, а материализирани състояния на духа – всяка творба е резултат от дълъг вътрешен процес, в който мисълта, ръцете и сърцето се срещат в равновесие.

Александър Тасев завършва специалност „Изкуството от стъкло в дизайна и архитектурата“ в Нов български университет и специализира в Чехия – в стъкларската база на Академията за изкуства в Светла над Сазава. В творческото си развитие той преминава през различни техники на обработка на стъкло, но с времето избира бавния процес – този, който изисква търпение и пълно присъствие. В работата с лято стъкло, която включва гравиране и полиране, Тасев открива възможност за дълбоко съзерцание: всяко следващо полиране на повърхността, докато се достигне точният резултат, е част от ритуал, в който мисълта и движението се уравновесяват.

„Много хора искат всичко да стане веднага. Аз предпочитам времето, в което мислиш и се вслушваш в материала“, казва той.

Рециклирането е естествено продължение на тази философия – не като компромис, а като позиция. За Тасев това е начин на мислене, в който уважението към материята и спестяването на енергия, вода и ресурси стават част от самото изкуство. Това е акт на почит към материята и към времето – своеобразна етична форма на творчество.

Според него стъклото може да бъде топено и преработвано безкрайно – „всяка негова промяна е нов живот“. Произведенията „Полиспаст“ и „Няма нищо сигурно“ са от преработено стъкло. Авторът целенасочено е оставил повърхностите груби – първо, за да спести енергия, тъй като са печени в пещ с по-ниски градуси, и второ – за да позволи на самия материал да „говори“.

„Аз бих желал с много по-малък ресурс – в случая с по-нисък градус – да направя произведения, които с формата си могат да обогатят дадена среда“, споделя Тасев.

Той влага по-малко енергия и ресурси, но много повече творчество – оставяйки всяка форма да носи отпечатъка на процеса, на ръката, на недовършеното.

В работите на Александър Тасев светлината не е просто физическо присъствие, а мисъл, която преминава през прозрачността. Неговите обекти не търсят съвършенство – в тях има оставено дихание, следа, нещо недоизказано, което придава живот. „Самото стъкло е светлина“, казва художникът. И наистина – в неговите произведения прозрачността не е дефект, а поезия. Мъгливите слоеве и дребните несъвършенства са белези на процеса – следи, които запазват човешкото в иначе кристалната материя.

„Воден баланс“ и „Кафеварката на баба“ продължават тази линия – първото като метафора за уравновесеността и вътрешния ритъм, второто като интимен жест на памет, в който всекидневното се превръща в скъпоценност.

Стъклото в ръцете на Александър Тасев е материя на търпението – и на свободата, която идва, когато си готов да чуеш какво ти казва самият материал.

Изложбата „Прозрачни визии“ на Александър Тасев е в програмата на Международното биенале на стъклото и може да се види в Галерия „УниАрт“ до 22 октомври 2025 г.

Надежда Янакиева е уредник в Галерия „УниАрт“, НБУ.