Рим, специално за Портал Култура
Римляни и гости на италианската столица от няколко месеца се наслаждават на забележителната изложба „Съкровищата на фараоните“(24 октомври 2025–3 май 2026) в „Скудерие дел Куиринале“. В нея са представени 130 произведения на древноегипетското изкуство от музеите в Кайро и в Луксор, много от които се излагат за първи път извън Египет.
Тази изключителна колекция разказва историята на една от най-древните цивилизации на Земята, родена на бреговете на Нил през 3200 г. пр.Хр.
Пътешествието започва с раздела „Египет, земя на златото“. Фараоните използват този благороден метал като мерна единица за стойността на стоките и като валута в древен Египет. Той играе важна роля и в египетската религия – устойчиво на хода на времето, златото е свързвано с безсмъртието. Фараоните дори вярват, че телата на боговете са направени от злато и затова статуите на божествата, поставени в храмовете, са моделирани от чисто злато и мумифицирани, преди да бъдат погребани във вечния си дом.
Изложбата представя над 40 ценни предмета, между които златния саркофаг на царица Ахотеп II и известното колие на Псусен I – необикновено творение от седем нишки от над 6000 златни диска, което се смята за най-тежкото бижу от древността, оцеляло до наши дни.
Египтяните вярват в живота след смъртта – продължава разказът в изложбата. Те виждат съществуването като вечен цикъл и са убедени, че ще живеят в отвъдното в различна форма. Смятат, че човек наистина умира само когато този, който помни името му, изчезне. Пътят към отвъдния живот е изпълнен с опасности и починалият трябва да се подготви. Изложбата представя вселената на погребалните ритуали и вярата в прераждането. Предмети и експонати разкриват почти научната прецизност, с която египтяните подготвят прехода към отвъдното. Над всички доминира монументалният саркофаг на Туя, майката на царица Тий.
След темата за живота след смъртта и мъчителното пътуване към отвъдното изложбата продължава с темата „Фараонът и неговият народ“. Египетското общество е йерархично, начело стои фараонът, който въплъщава религиозната, политическата и административната власт. Този социален ред остава стабилен в продължение на повече от три хиляди години. Великите фараони се отличават с таланта си във всяка област: медицина, астрономия, изкуство, архитектура, литература и магия.
Непосредствено под фараона са аристократите, жреците и министрите. Системата се променя радикално и е основана на заслуги. Това е една от силните страни на египетското общество. Най-важната част от него става средната класа – писари, войници, занаятчии и художници. След тях са земеделските производители, моряците и рибарите. На най-ниското стъпало на социалната стълбица са робите – готвачи, пивовари, тъкачи и домашни слуги.
Географията на Египет и самата природа на египетското общество, което е дълбоко религиозно, доминират във всеки аспект от всекидневието. Нил е жизнената сила на страната, осигурява просперитета на земеделието и животновъдството, насърчава търговията и транспорта. По залез слънце мъжете и жените след целодневна тежка и уморителна работа се връщат по домовете си. Повечето живеят в обикновени жилища с открит централен двор, който води към различните стаи. Елитът обитава луксозни дворци със стени, украсени с разкошни изрисувани сцени, с градини и водни басейни. Гробници на благородници и чиновници като тази на Сенефер разкриват всекидневието на властта, предаността и чувството за дълг на онези, които служат на фараона.
Изложбата предлага рядката малка, но специална колекция от Златния град на Аменхотеп III, открит през 2021 г. от известния археолог Захи Хавас. Той търси погребалния храм на Тутанкамон, Златния фараон. Вместо това археологическата експедиция разкрива Златния град, известен в древен Египет като „дома на ослепителния Атон“. Селището се намира на западния бряг на Нил, в Луксор. Златният град е запазен в отлично състояние, вероятно защото е бил внезапно изоставен. Чрез инструменти, печати и амулети от това изключително място египетската цивилизация се проявява в най-човешката и продуктивна форма, обединяваща изобретателност и креативност.
Египетската религия има тясна връзка с природата и географията на страната. Египтяните вярват, че всяка природна сила е израз на божественото и създават политеистична система с безкраен брой главни и второстепенни божества – на слънцето, луната, земята, вятъра, пустинята, земеделието, Нил, наводненията и т.н. Най-важните култове са свързани със сътворението, бога на слънцето Ра и бога създател Птах, покровител на художниците и занаятчиите.
Идеята за свещената власт, родена в зората на египетската история, е в основата на една от най-сложните и трайни системи на управление. Фараонът е смятан за въплъщение на Хор – бога, който се бори да си върне трона от баща си Озирис. Като Хор владетелят защитава трона на Египет. Фараонът е и син на Ра, бога на сътворението, и като такъв е длъжен пред народа си да постига изумителни подвизи.
Това завладяващо пътешествие завършва с изненадващо откритие за тайната на успеха на фараоните, постигнали безсмъртие. Както казва Захи Хавас, „най-великият паметник, построен някога в Египет, не е пирамида или храм, а самата идея за вечността“.
