По време на цялата Втора световна война писателката Астрид Линдгрен си води дневник, в който разказва за живота в Стокхолм, за света, обхванат от война, и за собственото си семейство. Прочетете откъс от книгата, излязла със знака на ИК „Пан“.
До 2013 г. 17-те тетрадки на дневника с кожена подвързия се съхраняват в плетен кош за пране в дома на писателката на известния адрес „Далагатан“ 46 в Стокхолм. Записките, които самата Линдгрен нарича „Военният дневник“, за пръв път стават обществено достояние. Те са предадени без съкращения, разчетени са от Карин Нюман, дъщеря на Астрид Линдгрен.
Наред със своите записки писателката залепя и коментира изрезки от шведската преса. Пъхнати между страниците на дневника фигурират и преписи на писма от времето, когато Линдгрен работи в отдела за цензура на кореспонденцията към Службата за национална сигурност. Целта била да се разкрива дейност, свързана с държавна измяна и с вредно за страната разпространение на информация. В написаното от Астрид се срещат потресаващи разкази на очевидци, на цивилни граждани и евреи, засегнати от войната.
Пронизан от болка и ужас, Дневникът от годините на войната описва как драматични световни събития разтърсват безсилните хора. Дневникът на Астрид Линдгрен от военните години е представен така, както го е написала тя. Книгата е илюстрирана със страници от ръкописа на писателката и непубликувани досега семейни снимки.
„Слънцето грее, топло и хубаво е, земята би могла да е прекрасно място за живеене.“ Това Астрид Линдгрен е написала на 3 септември 1939 г. И още: „В единадесет часа днес Германия обяви война на Англия, същото направи и Франция, не зная обаче кога точно“. Когато Германия напада Полша на 1 септември 1939 г., писателката решава да си води дневник. Мислела е, че войната скоро ще приключи. Ала завършва военния дневник едва с настъпването на 1946 г.
В записките й е документирано всекидневието през войната на семейство от средната класа, но те надхвърлят рамката на семейния живот. Една 32-годишна майка на две деца и служителка в кантора се заема изключително сериозно с репортаж за хода на военните събития. Тогава тя все още не е писателката, която светът познава. Когато описва случващото се, тя борави с точен език, прави изпълнени с хумор вметки. Работела вечер, изрязвала статии и снимки от вестниците, залепяла карти. През 1941 г. четяла книги по обща история, за да анализира случващото се. В послеслова към изданието дъщеря й Карин пише: „Не намирах нищо странно и във факта, че майка ми изрязва статии от вестници и ги залепя в тетрадки – мислех само, че е нещо, с което възрастните се занимават. Сега знам, че моята майка вероятно е била единствена по рода си: 32-годишна домакиня с образование на секретарка и без опит в областта на политиката, която гори от желание да документира за собствено удовлетворение какво се случва в Европа и по света… Изключително е също, че нейните набързо направени записки са толкова добре написани, та могат да се предадат без съкращения, предоставяйки увлекателно четиво.“
Астрид Линдгрен (1907-2002) е най-популярната детска писателка в света. Тя е автор на повече от сто книги: романи, сборници с приказки и разкази, много илюстровани книжки. Те са преведени на 76 езика с общ тираж над 80 милиона екземпляра. Сред тях са „Пипи Дългото чорапче“, „Емил от Льонеберя“, три романа за Карлсон, „Дневникът на Брит-Мари“, „Керстин и аз“ и др.
„Ако светът не беше лудница. Дневник от годините на войната 1939-1945“, Астрид Линдгрен,ИК „Пан“, 2015, превод от шведски Живка Колева, 14.90 лв.
1939
30 ноември
Eli, Eli, lama sabaktani![1] На човек не му се иска да живее повече. Днес руснаците бомбардираха Хелзинки и още редица други места във Финландия. Същевременно проникват в Карелския провлак, но там, разбира се, били отблъснати. От дълго време се мятаме между надеждата и страха, но когато финландската делегация отпътува от Москва за родината, без да е постигнато споразумение, изведнъж настана затишие и се възцари спокойствие. Много от хората, които бяха евакуирани от Хелзинки, се завърнаха в своите домове. Но ненадейно се появяват руснаците и твърдят, че финландците стреляли ожесточено по границата – нещо, което последните отричат. Руснаците обаче искат да се бият и сега са започнали сражения, въпреки че световното обществено мнение е насочено срещу тях.
Не си спомням толкова черен ден! Бях в Съюза на шведските търговци на едро. Преди обед пристигна куриер и ни донесе ужасната новина за това, което въпреки всичко не допускахме, че наистина ще се случи. Цял ден коленете ми са като подкосени; вечерта бях на гости у Ане-Мари и Стелан и оплаквах мъката си. Какво ли ще бъде занапред, каква съдба очаква нас и клетата Финландия?
7 декември
В какви времена и в какъв свят живеем! Финландия не отстъпва пред Русия с безпримерна твърдост. Но вчера в яростта си руснаците са започнаха да използват газ. В Карелския провлак и около Петсамо се водят ожесточени боеве. Въздушните бомбардировки бяха до голяма степен възпрепятствани от лошото време. Руснаците са много зле екипирани и не се справят в снежната виелица. Дали са много жертви, а целият свят е изпълнен с възхищение от финландската отбрана. Цивилното население в северните части на Финландия, което бяга през границата към Швеция, е в трудно положение. Все пак тук в Швеция хората горят от желание да даряват в помощ на Финландия. Събират се купища дрехи и пари, които се изпращат за съседката ни. Завчера се качих на тавана и струпах на куп всичко, което можах да намеря, като например „файтонджийския фрак” на Стюре и убийствената жилетка на майка [свекървата]. Макар че и без нейната жилетка финландците вече са били подложени на достатъчно изпитания.
Настроенията по целия свят са все така пламенно насочени в подкрепа на Финландия. Само в Германия мълчат. Но „братската страна от Оста[2]”, Италия, е държавата, най-яростно настроена срещу Съветския съюз. Тези дни 21 италиански самолета кацнаха на летище Брома и продължиха за Финландия, въпреки че не е позволено тази информация да се публикува във вестниците. Англия и Америка също ще предоставят оръжия на кредит. Америка иска да погаси репарационните задължения на Финландия, но нашата съседка изглежда очаква светът да я подкрепи с по-активни мерки. В тукашните вестници публикуват призиви да се включим и ние, тоест не се казва в прав текст. Голям брой шведски доброволци искат да вземат участие.
Един дребен финландски лумпен-комунист на име Кусинен е съставил по директива от Москва нещо, което се нарича финландско народно правителство, със седалище в Терийоки. Финландия се обърна с молба за помощ към Обществото на народите, но Молотов отказва да участва в каквато и да било конференция. Русия не се намира във война с Финландия, твърди тоя сладур, а само се е нагърбила да освободи финландския народ, който се инати и отказва да бъде освободен.
Иначе всичко е много неспокойно; днес в службата чух да се говори за всеобща мобилизация, но слухът май не отговаря на истината. Норланд[3] обаче е мобилизирана; през последните дни там бяха изпратени купища хора.
На Западния фронт все още цари примирие. Според един от другите слухове, които кръжат, Хитлер се намирал в тапициран с дунапрен изолатор, Гьоринг бил напълно съсипан, а властта поели Гьобелс, Химлер и Рибентроп.
Историята на деня звучи така:
„Двамина господа със сериозни изражения на лицата се возят в трамвая.
– За какво се води всъщност тази световна война? Какво се цели с нея?
– Скъпи ми братко, та нали го казаха съвсем ясно още преди тя да започне.
Войната е за това кой ще получи Данциг[4].”
…..
1944
7 януари
Не съм писала нищо през новата година; не ми остана време, нито пък съм правила изрезки от вестници, обобщаващи 1943 г. Но напълно се осланям на това, че е дошла „годината на мира”. През 1944 г. трябва да настъпи мир и да се сложи край на анархията.
Завчера „Свериес радио”[5], както то се казва от идването на новата година, съобщи, че Кай Мунк, пастор и поет, бил отведен от дома си във Ведерсьо, застрелян в главата с пистолет и захвърлен в крайпътна канавка. Вестта е толкова възмутителна и тъжна, че на човек му идва да се разплаче. Проявите на насилие в Дания се увеличават от ден на ден; струва ми се, че положението там е по-лошо от където и да било другаде.
Тези дни бе съобщено, че руснаците са стигнали до старата полска граница, която не е била в техни ръце от първата седмица на Руско-германската война. Във всяко едно комюнике се говори за немско изтегляне назад към подготвени позиции и планирано отстъпление – тръби се все за оттегляне и отбой.
В момента съм с децата в Нес. Тази година не беше така приятно, както миналата, когато гората изглеждаше досущ като приказен лес с дървета и храсти, покрити с дебел сняг – през тазгодишната зима няма никакъв сняг. Все пак беше хубаво, особено в деня преди Богоявление, когато с Карин, Гунвор, Барбру и Карин Карлсон прекарахме няколко чудесни часа на скованата в лед река Стонгон. Не съм била много с Ларш, защото той общуваше с Йоран, а освен това двамата не се спогаждаме особено; в последно време Ласе е в доста докачливо настроение, но навярно ще му мине. Да се надяваме!
Финландската писателка Хела Вуолийоки е осъдена на доживотен каторжен труд заради руски шпионаж.
14 януари
Мислех да залепя нещо за убийството на Кай Мунк, което още тревожи съзнанието ми, но съм загубила изрезките от пресата. Затова ще бъде най-добре, докато все още си спомням, да се опитам да възпроизведа как точно се е случило според вестниците: Кай Мунк живеел и изпълнявал службата си в малко и незначително населено място на име Ведерсьо, неговото слово обаче стигало далеч отвън границите на селището и на родината му; в онзи трагичен ден той бил в нещо като ловна хижа със съпругата и децата си, а щом семейството се прибрало у дома си и седнало да вечеря, дошли двама или трима униформени мъже, които твърдели, че имат заповед за арестуването на Мунк. Той взел със себе си малко багаж, качил се в техния автомобил и бил откаран надалеч; по-късно бил намерен да лежи в канавка, застрелян в челото с пистолет. Според днешната преса вече е установено, че извършителите на деянието са членове на партията на Фриц Клаусен.
В Италия се водят разследвания и съдебни процеси срещу бивши фашисти, замесени в оттеглянето на Мусолини през юли. Повечето са осъдени на смърт, сред тях е старият Чано; присъдите им са изпълнени. Чано пожелал да бъде застрелян фронтално, с отворени очи. Според вчерашния вестник Еда Чано, дъщерята на Мусолини, предала своя съпруг. Звучи като в древен Рим.
23 януари
Откакто писах последно, между Русия и Полша имаше задкулисни игри във връзка с прокарването на новите граници; както можеше да се предположи, руснаците демонстрираха нежелание да се съобразят с изискванията на поляците.
В Русия в момента се водят боеве за Ленинград; германците там се намират под обсада. В Италия се очаква да се разрази битката за Рим.
Със сигурност се случиха много други събития, но в момента не си ги спомням.
О, да – съюзническите сили наближават Рим. Аржентина прекъсна отношенията си с Оста. Страната беше стар и надежден съюзник на Тристранния пакт, но тази история вече приключи. Заловено е писмо до агентите на Оста в Аржентина, а германците твърдят, че е фалшифицирано.
6 февруари
Загина Нурдал Григ, който се бореше редом със свободните норвежци в Англия. Десет немски дивизии са попаднали в капан край Днепър и сега ги грози унищожение. Разполагат единствено със самолетна връзка със своите части. Началникът им отпътувал със самолет до Хитлер и го помолил да им разреши да капитулират, но фюрерът отказал. В момента руснаците са стигнали почти до естонската граница и тамошното население бяга масово – към Финландия и Швеция. Много от тях се добират до остров Готланд с малки лодки. Готови са на всичко, само да не попаднат в ръцете на руснаците.
Понастоящем в Швеция има около 40 000 бежанци. Не знам дали съм писала за „полицейското обучение”, провеждано от норвежците в лагерите за интерниране. Нарича се така, но си е чиста проба учение по стрелба и изпълняване на военна служба. Доколкото съм осведомена от писмата на норвежки бежанци, там те имат английски униформи; попаднах също на сведение, че с обучението им се занимават английски офицери. В друго писмо, изпратено от Йеорг фон Вент, прочетох, че депортирането, извършвано от германците, било пряк отговор на провежданото от нас обучение на норвежки бежанци в стрелба. Депортирането продължава, а Швеция не предприема нищо по въпроса – изглежда нищо не може да се направи. Разбира се, отправяхме усърдно заплахи и надавахме викове. Бежанците в нашата страна ни недолюбват, но навярно това е съвсем естествено. Неприятно е да си бежанец и раздразнението лесно се насочва срещу народа на страната приемник. Струва ми се, че норвежците са ни особено сърдити. Май трябва да изрежа една статия на Аксел Сандемусе от „Веко-Журнален”. „Френският народ гладува и студува”, пише Сели Брюниус в днешния брой на „Свенска Дагбладет”. Всичко отива за Германия, така е и в останалите окупирани страни. Няма нищо за купуване – нито дрехи, нито обувки, ни съдове, ни храна – нищичко. В свободна Франция положението е още по-зле.
……….
26 ноември
В този мрачен ноемврийски ден седя пред огъня в дневната и пиша, в същото време – три и половина следобяд – Ласе се облича, а Карин пише на машина в стаята си (Не, сега тя дойде при мен!). Стюре не е у дома, а някъде съвсем другаде. Предиобед с Карин се разходихме в гробищния парк „Хага”.
По света в общи линии положението е следното: Цивилното население в Северна Норвегия преживява ужасна драма; хората са принудени от германците да напуснат домовете си заради настъпващите руснаци. В Холандия също цари страшна немотия, но къде ли не е така? Мизерия и нищета бродят навсякъде. В западните части на Германия постоянни бомбардировки причиняват жестоки опустошения, освен това съюзническите сили са навлезли в немска територия.
Хитлер все така пази мълчание за почуда на целия свят. Нацистите имаха юбилей преди известно време, но и тогава той не проговори, а вместо него реч държа Химлер, обяснявайки, че фюрерът имал твърде много работа в щаба, та не му оставало време да говори пред народа. А народът, недоволстващ в навечерието на шестата зима, прекарана във война, сигурно се нуждае от думите на своя водач.
Корабът „Ханса”, обслужващ линията до Готланд, потъна по пътя между Нюнесхамн и Висбю през една от изминалите нощи. Вероятно е бил торпилиран. Спасени са двама мъже, но около 100 души последвали кораба в морските дълбини. Това е най-голямата катастрофа, сполетяла Швеция в модерно време.
Преди време германците заплашиха, че ще смятат за военна зона цялото Балтийско море отвъд териториалните води. Швеция изрази своя протест. Предполагам, че случилото се бе отговорът от немска страна.
17 декември
Да взема да попиша малко в тоя дневник. Седя сама пред огъня в третата неделя от Адвента; Ласе е на кино, Карин отиде на гости у Мате, където се занимават с „направа на кошнички за коледната елха”, Стюре е в Гьотеборг, освен ако не се е върнал. След седмица е Бъдни вечер и вчера от Вимербю пристигна кошница със свински бут, осолено филе, свински дроб, свинска плешка и прочие, че да не умрем от глад на Коледа заради стачката на касапите.
По всичко личи, че скоро няма да настъпи мир. Немската съпротива на запад се засили и въпреки страшните бомбардировки, волята на германците за война на първо време изглежда не може да бъде пречупена. Руснаците настъпват: Будапеща е на път да бъде изравнена със земята. В Гърция революционно настроени части са се опълчили срещу английския инвазионен корпус и марионетното правителство; навярно руснаците стоят зад всичко това. Тези дни във вестника пишеше, че само инвазия може да спаси от гладна смърт стотиците хиляди хора в Северна Норвегия. В цяла Европа се шири ужасна немотия – човек се побърква, като се замисли. Изключение прави само Швеция! Шестата военна Коледа ще бъде отпразнувана тук както обичайно. Проблематичен е въпросът как ще отбележи празника семейство Линдгрен. Надявам се обаче, че ще мине добре. Впрочем, голяма радост ми доставя „Брит-Мари” [„Брит Мари излива душата си”[6]].
Коледа
„Напълно съзнавам, че навярно това са най-щастливите години от живота ми, на никой човек не се полага да живее толкова добре цяла вечност. Предполагам, че предстоят изпитания.” Написах това миналата Коледа. Не съм знаела колко съм била права. Изпитанията дойдоха – и все пак не бих казала, че съм нещастна. Второто полугодие на 1944 г. беше за мен същински ад: разклатени са основите на твърдината под краката ми; изпитвам отчаяние, потиснатост, разочарование и често съм в лошо настроение – но в интерес на истината не съм нещастна. Все пак има толкова много неща, които изпълват съществуването ми. По силата на логиката тази Коледа трябваше да е ужасна – наистина роних горчиви сълзи в салатата с херинга, която приготвих вечерта преди Бъдни вечер, но тогава бях безкрайно уморена, така че не се брои. Ако да си щастлив е равнозначно с това да живееш добре, то аз все още съм „щастлива”. Но щастието не е толкова просто нещо. Поне научих едно – ако искаш да си щастлив, усещането за това трябва да произтича от теб самия, а не от друг човек. Струва ми се, че въпреки всичко успявам да изнамирам неща, на които да се радвам. Имам обаче предчувствие, че ще трябва да понеса още по-тежък товар и тогава ще видим колко ми е здрава гърбината.
Във всеки случай ми се струва, че се справих добре с отпразнуването на Коледа у дома, без децата или баба да почувстват нещо друго, освен мир и щастие. И Карин, и Ласе останаха много доволни от коледните си подаръци и от празничната вечер.
Ласе получи: анорак, ски обувки, жилетка, бял вълнен шал, два чифта долни гащи (всяка година му подарявам такива), бутонели, ежедневни панталони, верижка за своя часовник, книгите „Приключения из целия свят” и „Докато сме живи”, марципаново прасенце – това бе купеното от мен; Карин и Ингейерд също му поднесоха коледни дарове, от семейство Лагерблад получи визитни картички, а от баба и дядо – пари. Карин се сдоби с плисирана, сива пола, тъмносиня жилетка, чорапи, книгите „Черните братя”, „Островът на корабокрушенците”, „Шведски растения”, „Приключенията на Густав Васа в Даларна”, „Приказният принц” и „Приказната принцеса”, играта „Смешното семейство”, пъзел, марципаново прасенце, портмоне, а също така от Мате „Мери Попинс отваря вратата”, хартия за писма от Ингейерд, пъзел от Линеа и пари от баба и дядо. Стюре ми подари много хубав будилник, който беше доставен два дни преди Бъдни вечер. Карин беше щастлива да ми подари четка за баня.
На Бъдни вечер забравихме да натопим хляб[7] – иначе всичко беше според правилата.
Днес предиобед с Ласе се разходихме до парка „Хага”; тази Коледа на Стюре не му се ходеше в Скансен – не, та не!
В следобедните часове опекох гъска с червено зеле и сварих мус от ябълки – странно занимание навръх Коледа, но плодът трябваше да се оползотвори. На третия ден от Рождество децата ще заминат за Смоланд, а аз ще ги последвам на Нова година – как само копнея за това! Три седмици ще бъда в болнични заради „невроза и безсъние”.
Ако всичко си беше по реда, би било прекалено добре! Книгата за Брит-Мари и всичко останало! Но сега не всичко е както трябва и навярно в това е вложен някакъв замисъл! На човек му стига само да се огледа наоколо по света, за да проумее, че нищо не е наред и никога няма да бъде.
Германците преминаха в настъпление на запад, поврага! Засега не се очертава край на войната, никак даже!
[1] „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил?”, Мат. 27:46. – Б. пр.
[2] Оста – военният блок между хитлеристка Германия и държави, участвали във Втората световна война на нейна страна (Италия, Япония и др.) – Б. р.
[5] Шведското национално радио. – Б. пр.
[6] Дебютният роман на Астрид Линдгрен от 1944 г. В България е издаден от Издателска къща „Пан” със заглавие „Дневникът на Брит Мари” (2011). – Б. р.
[7] Според шведската традиция на Бъдни вечер се яде хляб, натопен в бульона, останал от приготвянето на свинския бут за коледната трапеза. – Б. пр.
