Беше миналото лято. Минах случайно край дома на иконописеца. Той си беше вкъщи. Правеше нещо из градината, но като ме видя, ме покани да вляза и да седна на масичката пред къщата. Извади един огромен розов домат от хладилника, наряза го на огромни, като колела от каруца, кръгове върху дъската, посоли го и после сипа в две чашки троянска сливова. Похвали се, че си я набавял специално от приятели от Балкана. Докато я разливаше в чашките, тя наистина се точеше като зехтин. Хапнахме от домата, пийнахме и се разговорихме. И той ми разказа една мутренска история от зората на демокрацията.
През онези първи години имало бум в реставрацията на старите църкви. Той се уговорил да реставрира църквата в един южен град. Отишъл, разгледал, разбрал се със свещеника, викнали майстори да приготвят скелето отвътре и започнал.
– Тогава наистина бях доста по-млад – говореше иконописецът, като едва-едва близваше от ракиената чашка, лекарите вече му разрешавали само по две малки чашки на ден, – но да се сгъваш по цял ден на това скеле не беше лесна работа. Като слезех вечер на земята, кокалите ми пукаха като лешници. Един ден, пак така работя горе, сгънат на четири, и виждам, че някой затули вратата. Поглеждам и виждам един четвъртит, колкото висок, толкова и широк.
-Ела ти редим нещо – чух го да вика.
Слязох долу, излязохме на двора.
– Че треба да ми даваш едни цифри.
Вече се чуваше оттук-оттам, че някакви мутри колят и бесят из вилаета. И събирали от всички рекет.
Казах му, че се е объркал. Това е църква. И той наистина за миг изглеждаше като объркан.
-Е не си ли ти рисувачо? – попита накрая.
-Аз съм – казах.
Накрая се разбрахме. Шефът му купил едно казино, чул че наблизо има художник и искал да му нарисувам цифрите на големи картони. За залаганията. Криво-ляво, разбрахме се.
Минаха седмица-две, аз приготвих картоните, рисувам по цял ден на скелето, но човекът не идва. А уж работата беше бърза.
Но един ден вратата пак се затули.
-Горе ли си? – чух го да вика.
Слязох. Четвъртитият извади два вестника, вътре бяха увити пачки пари.
-Ето. За цифрите. Шефът вика, да ходиш да си платиме на художнико. Той, шефът, заложи казиното и го загуби. И сега тия картони нема да ни трябват. Но вика, ше ходиш да му платиш на човеко.
И докато се чудех какво става, четвъртитият се качи в колата и изчезна.
Парите тъкмо стигнаха за медната обшивка на покрива на църквата. А картоните с цифрите занесох в училището, можеше да потрябват на децата.
Такива работи – завърши иконописецът. – Хайде наздраве. Едно време, в зората на демокрацията, и мутрите бяха, как да кажа, по-честни. Преди да си направят партии и да станат политици.
