Не са по-далеч, отколкото ми се струва от тук. Ако се тръгне рано, ще се ходи само няколко часа. През онова място там трябва да се мине, покрай голямото дърво, където седнахме преди… Гледай, това са само няколко малки клечки, но за тях са греди. Гредата не виждате… Носят ги, без да им е трудно, погледни. Не криволичат, докато вървят с тях на гръб, а не са малки тия клечки. Защо им е да строят толкова много? Стълпотворение е тяхното. И бързат. Какво ли бързат? Да не би да ги е страх, че ще падне… Като кулата…Мравките не са като езичниците, те не говорят. Ти как мислиш, дали си говорят, без да се чува нищо, без ние с теб да ги чуваме? Толкова са мънички, казваш, че гласовете им не се чуват, а те си говорят иначе. Дали е така, как мислиш?
Това не може да са повече от няколко часа път дотам. А от скалите ще се види оттатък, от другата страна. Отгоре трябва да се вижда реката. Там ако седнем, ще си поседим така. Час, да кажем, два. Ще погледаме как в ниското ще пуснат стадата. И ще слушаме звънците. То ще е ясно утре и като тръгнем рано, до обяд някъде сме там. Аз тука къде го оставих това… Ти видя ли ме да го оставям някъде… Не знам за теб, но аз вече малко огладнях. Кажи къде го оставих това…
Виждаш ли ги как се връщат за още сламки? Невероятно е как се разминават. Не се пречкат една на друга, гледай. А хората все си пречим нещо, като вървим се блъскаме. Един в друг. Все едно че няма място. Ние все си търсим наши пътища, все да не срещаме пречки, а си пречим. И вземем, че се спънем… Намерих го. Така. И ти си гладен, знам. Сега ще ядем. Не е чудно, че си гладен. Ние с теб днеска се замотахме долу в пущинака. И се поиздрахме малко, но пък събрахме доста шипки, нали? И глог. И друго, каквото намерихме. А, добре е това, че събрахме. Ще имаме. Аз много мислих долу, докато вървяхме към поточето. За нещо, което прочетох вчера. Чакай да ти го прочета. Ти нали знаеш, че аз понякога говоря на езици, които сам не разбирам. Нали знаеш, че се будя понякога, говорейки. И се чувам в съня си, разбираш ли, чувам се как говоря нещо. На език, който не разбирам. Но помня думите, знам после как звучат. И мога пак да ги кажа. Ти се ме чувал. Дали някой народ някъде говори на такъв език? Не знам. Слушай сега: „Ако някои говорят на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то подред, а един да тълкува. Ако пък няма тълковник, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога”.
Ние с теб сме църква. Двамата. Защото сме само двамата тук и Бог е с нас и до нас. И ние сме с него. С теб сме църква… А когато говоря на тези езици, не знам какво казвам. Трябва да се тълкува от друг някой… И затова гледам да мълча пред теб и да говоря на себе си и на Бога. Сега ще запаля огъня, да не ни стане много студено после. Кой да тълкува? Нямаме тълковник тук. Само двамата сме, няма трети… И отгоре , като погледнем към стадата утре, ще се помолим за тях, за пастирите, за хората нататък в полето. За всички. Ще изпеем „Владику и священоначалника”. На скалата, горе. Край огъня е добре така, нали. Лягай ти удобно, аз само ще преместя камъка малко и лягам също. Не е късно станало, може да си поприказваме още. На мен не ми се спи.
Та, ако говоря на непознати езици, без да искам, ти не ме слушай. Господи, смили се над мене грешния, да не изрека, без да разбера, нещо нечестиво, богохулно, нещо зло. Чуй и това, братко: „Пророци пък да говорят двама или трима, а другите да обсъждат; но ако дойде откровение някому другиму, който седи, първият нека млъкне. Тъй, един сред друг можете всинца да пророчествувате, та всички да се поучават и всички да се утешават. И пророчески духове се покоряват на пророци; защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Тъй е по всички църкви между светиите”.
Боя се, брате, да не би да не спазваме мира, за който говори апостолът. Може би безчинствам… Ние сме само двама и ако аз пророчествувам…, а виждам, знаеш ли, виждам напред. Неща да стават. Гледам нещо от това около мен, а виждам друго. Ако пророчествувам, имам предвид, няма да има кой да обсъжда, което казвам. Тук сме само ти и аз. Това исках да ти кажа. Ами ако и ти проговориш на езици…
Виж, вече почнаха да излизат. Няма облаци и ще ги виждаме много добре. Сега там, откъдето дойдохме с теб, вече сигурно са заспали. Когато бях малък, се плашех от това, че не мога да преброя звездите. Почвах да ги броя, прекарвал съм часове буден, без да се откажа. С времето разбраха и почнаха да ме питат защо не спя. Мама,татко. Аз им казвах, че броя, и те се опитваха да ми обяснят, че не мога да преброя звездите. Нямат край. Но аз не исках да го разбера и да го приема, защото…Как да нямат край, си мислех, като са подредени, като Бог е сътворил всяко нещо според мярата му и оразмерил, и подредил всичко. И продължих да броя нощем. Понякога преброявах много, много.
„Да говоря всички езици човешки, и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм.
И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, , – щом любов нямам, нищо ме не ползува.
Любовта е дълготърпелива, пълна с благост…”
Ти си заспал. Спиш ли вече, братко? Почивай, че утре няма да вървим малко. Не, няма да е толкова много. И после от скалата ще погледаме в ниското. Стадата, реката, хората. Спи сега.
Иоан погали кучето по главата и то леко потрепери. После го зави по-добре с власеницата. Сенките играеха по стените на пещерата. Рилската пустиня говореше.
