В наши дни едно от доста модерните неща е да се казва, че трябва да се правят избори. През цялото време. За да уточня модалността, ще кажа, че казването е за това, гдето е неизбежно да се правят избори. Правим избори всеки ден за много неща. Казва се, че правим избори постоянно, че в живота си всеки от нас е изправен непрестанно пред избори, че изборите са винаги в нас и с нас.
Но обикновено се казва и това, че заслужаваме да избираме. Поне рекламисткият бизнес настоява на това, че заслужаваме. Всички имаме заслуги и затова заслужаваме да избираме стоки.
Ние не просто заслужаваме да избираме, както е ясно. Ние избираме свободно и по свободната си воля, защото така ни е дадено – да избираме. Но сме длъжни да избираме. Само че споменаването на дълга позаглъхна. Въпрос на избор е и това споменаване, наистина. Иначе имаме заслуги, както казват. И право на избор.
Сега в България ще станат – съвсем скоро – избори. Ще избираме местните си управници, ще направим нови комитети, нови комисии, ще съберем нови хора. Съберем. Да, казано инак, ще ги съберем чрез избор.
И сега, преди изборите, се говорят, изговарят и преговарят политически значими теми. Влиза се в дебати, противоречия, говори се много. Редно е. Така и трябва да бъде.
За какво се говори е въпросът. Точно сега, преди времето за местните избори, в българската публична среда се появява информацията за избора да се направи редукция на говоренето за Ботев и Вазов в училището ни. Да се отнеме от словото на двамата. Чуваме, чещели да съкратят преподаването на онова, що се отнася до техните творби. Съгласно направената публично достояние информация, съставена най-напред от една печатна медия и препубликувана масивно след това, се разбира, че двамата няма вече да присъстват с произведенията си така централно в училищния литературен режим.
Ще ги съкратят, казват някои, Вазов и Ботев, от програмата. Да, спомняме си, че проблемът възникна още през 2013.
Проблем наистина има, защото Вазов и Ботев няма как да не са тема, проблем и мотор в една етно-културна среда, в която са припознати като фундаментални за нейното конструиране.
Въпросът е там, че в тази наша предизборна трескавост този проблем излиза отново от архивите. Може и да греша, но ми се вижда, че има хора, които го реактивират, за да стане по-интересно във времето на изборите.
Поради това, че българите, при цялата си съвременност, няма как да не съзрат в тази информация посегателство срещу основите на своята нова, модерна национална идентичност, срещу сътворяването на националната си свест.
И затова, вижда ми се, някои впримчват тази нишка с Вазов и Ботев в партизанските си неща. От Министерството на образованието и науката направиха изявление, в което се казва, че Ботев и Вазов няма да бъдат неглижирани в програмите по литература. И смятам, че това наистина ще бъде така. Никой няма реална изгода от такава реформа. Но има отново спекулация с имената и усета за национални ценности. Като казвам никой, е ясно, че имам предвид политическата класа и политическия елит.
Но изборите много наближиха. И трябва да се играят обикновените игри. Тоест идеята е да се трогва онзи, когото виждат като обикновен избирател, със скандални проекти като този за редуцирането на обучението по литература при класическите ни автори, за да бъде възбудено чувството на възмущение.
През този информационен поток се прокарват внушенията за незачитане на българските канонични автори.
Провокацията, отново казвам, е насочена към докосването на струни, които макар и в днешно време да са станали нечувствителни, все пак работят.
Няма как: Ботев и Вазов за българите са до такава степен символи на националната идентичност, че изтръгването на части от тях може да доведе и до бунт. Поради това заиграването с присъствието на техните творби в официалния училищен канон произвежда дискусия, която е предизборно много забавна, но не и следизборно приятна.
Ето какво ще кажа: разбира се, че ако „Сливница” отпадне от програмата, ще е грабеж.
Но е също така вярно, че хазартът с неотменимо национално-значимите писатели си е хазарт.
Защо обществото ни продължава да е хазартно. Като говорим за модалности се питам:”Трябва ли да е хазартно?”.
