Съдът в Хага оправда Воислав Шешел по всичките повдигнати срещу него обвинения. Това стана само дни, след като беше издадена присъда от 40 години затвор за Радован Караджич.
Актът с оправдаването на Шешел съвсем очаквано предизвика полемики на всякакви фронтове и най-вече думи на изумление и шок, както и на възмущение у хора от сегашните отделни и независими държави, голяма част от населението на които пострада много тежко по време на войните в някогашна Югославия и от националистическия по природата си терор. Заради което и беше създаден специалният трибунал. Политици от най-висок ранг в Хърватия и Босна и Херцеговина изразиха публично недоумението си и направо заявиха, че са напълно шокирани от решението на съдиите в Хага.
Не бих дръзнал да коментирам аргументите на произнеслите присъдата, и то по различните части на обвинителния акт, но със сигурност мога да си позволя да кажа, че и аз останах учуден. Защото поне в частта с обвиненията срещу Воислав Шешел за подстрекаване на омраза на етническа и религиозна основа едва ли някой би могъл да види съмнение за основателност. Години наред този човек пропагандираше идеологията на пропъждането на хора с несръбска идентичност и с мюсюлмански произход от територии, които бяха част от бивша Югославия, като насърчаваше, а дори се твърдеше, че и участваше в организирането на паравоенни структури, на милиции, които да извършват насилие над цивилно население. Последното не беше доказано.
Отново казвам, че не бих посмял да коментирам отделно и в детайли всяко едно от обвиненията, повдигнати срещу Шешел, но поне това – за насърчаването на омраза на етническа и религиозна основа -за мен остава основателно.
И тъкмо затова ще кажа, че оправдаването и по този пункт на Шешел отдава право на възмутените от присъдата на съдиите от Хагския трибунал.
Но въпросът, който искам да поставя тук, се отнася до това, какво трябва да излъчи като сигнал в политически план, в по-голям мащаб, този изход на делото „Шешел”. Ще повторя, че неговото разрешаване дойде съвсем малко след постановяването на тежката присъда от 40 години затвор за Радован Караджич. Много тежка, с оглед на възрастта на този човек, както стана ясно за всички.
Най-напред бих казал, че подаденият знак е този за прецизна различителна способност у хората от съда в Хага и респективно на оправдание за принципите, на основата на които е построен. Казано инак, посланието е: „Вижте, ние тук не съдим хората на калъп, в нашия трибунал разглеждаме всяко едно дело, свързано с тези събития, много внимателно и преценяваме не по силата на някакъв външен натиск или поради предубеждения и предразсъдъци, а само в съгласие с правото, съвестта си и принципите на хуманността, които са универсални.”
Дотук всичко е наред с изпратеното послание и е разбираемо, че то е такова, защото действително случаят на Шешел не може да бъде просто, сам по себе си, идентифициран с този на Караджич. Това не се нуждае от коментар и наистина отсъждането на калъп, и то в такива дела, би било силно дискредитиращо инстанцията, която ги разрешава.
Но моите наблюдения се насочват към нещо, което излиза извън рамките на чисто правната регламентация и логика, извън образа, който се стреми да поддържа трибуналът в Хага, занимаващ се с военните престъпления в постюгославското политическо пространство.
Става дума за това, че триумфалното влизане на Шешел в Сърбия „на бял кон” добавя знаци, които надхвърлят по смисъла си (като съобщения) отстояването на реномето на съда в Хага, на неговата безпристрастност и обективност. На неговите фундаменти дори. И според мен излъчените знаци сочат повече в друга посока, имат целесъобразност, надхвърляща тази на имиджа на съдебната институция, за която става дума.
Оневиняването на Шешел е подарък за сръбската нация, стимулант на нейното самочувствие, доза допинг като че ли и ясно насърчаване на нейните естествени стремежи да се включи в обществото на държавите, образуващи и съставляващи Европейския съюз. За мен това решение на съда в Хага наистина е преди всичко показен жест, който не е трудно да бъде разшифрован в описания по-горе код. Да не забравяме, че освен близостта във времето между произнасянето на присъдата на Радован Караджич и тази на Воислав Шешел, имаше и нещо друго.Вв Белград се състоя многолюден митинг с антиевропейска и антинатовска реторика.
Така че това ми прилича на директен, некодиран ход на презентация на Сърбия за подстъпите към стъпалата под фронтоните на Европейския съюз и на призив към нейните граждани да не се отклоняват от пътя си и да не се връщат назад.
От друга страна, някои коментатори вече отбелязаха, че това победно завръщане на Шешел ще е предизвикателство за управлението на Вучич, чиято проевропейска и заявена като такава интеграционна политика, са едни от големите теми в международен план. Отношенията между Сърбия и Русия са един от най- важните сюжети сега, както се знае. Естествено се сещаме и за Турция, за онова, което става там сега, и за твърде разклатената европейска солидарност, за да се върнем към сърцевината и произхода на излъчения от Хага сигнал.
Контекстът е по-голям от този на Европейския съюз, разбира се, и може би поради това присъдата на съдиите имаше за цел да даде нов подтик на сърбите към това да изберат продължаването по пътя на влизането в Съюза.
Относно питането как ще повлияе новата поява на Шешел на политическата сцена в Сърбия, бих казал, че не е много вероятно прогнозите за радикализация на националистическите и антиевропейски тенденции в страната да се оправдаят. Напротив, както казах, по-скоро проевропейските настроения ще се засилят и в резултат на това решение на съдиите от съда в Хага, а самият Шешел вероятно е изтъргувал радикалността си донякъде. Защото сигналът е за дистинктивна способност, повтарям, и в ракурса на голямата политика е за включване, а не за дискриминация и неизтриваеми черти в паметта, които отписват цяла една нация от картата и я демонизират.
И накрая пак казвам: не се произнасям върху виновността или невинността на Воислав Шешел по обвиненията срещу него, а само си позволих да напомня към какви отношения между различните народности и религиозни групи в бивша Югославия регулярно е призовавал той своите привърженици, както и да погледна върху това, което дойде напоследък от Хага. Отсега нататък Шешел ще е по-различен у дома си. Убеден съм.
