На пръв поглед Полша дава модел за бъдещето на дясното в Източна Европа: разделяне на консерватори и либерали. Всъщност Полша може да стане пример за въвеждането на една изкуствена, объркана и вредна за дясното разделителна линия.
Откогато Топуза отвори кафене всред града, вече всички кафеджии, щом залезе слънцето, затварят, не могат пари за газ да извадят. Съдържателя изписал фонограф и тая вечер ще пее няколко оперни парчета…
Европа е все по-податлива на смътни страхове. Какъв обаче е профилът на този „полезен идиотизъм”, който ни залива основно от интернет? Профилът на сектата „Свидетели на Путин”.
Почти всичките ми пет-шест книги с разкази от последните години са посветени на разбягването на българската галактика, на напускането, на обезлюдяването. Затова и толкова се радвам, когато българи се завръщат тук.
Реставрацията и консервацията на „Антична Сердика” на Ларгото е временно преустановена. Случи се в предизборно време и замразяването беше използвано с предизборни цели, но добре, че се случи пред избори, защото иначе едва ли някой щеше да се вслуша в гражданските протести
Символичното противопоставяне на „дясното” и „лявото” като свързани с Бога и съответно – с дявола, има своите корени в библейския текст, залегнало е в множество индоевропейски езици, в които „дясно” означава и „правилно”.
Убит е човек. Вярно, не е българин. Дошъл е чак от Афганистан с надежда за по-добър живот или Бог знае заради какво. Технически казано – нелегален имигрант. Не му дължим нищо, освен уважението, което дължим на всяко човешко същество.
В наши дни едно от доста модерните неща е да се казва, че трябва да се правят избори. През цялото време. За да уточня модалността, ще кажа, че казването е за това, гдето е неизбежно да се правят избори.
Щом политиката се сведе до волята и действията на един единствен човек, тя неминуемо се изражда в авторитаризъм. По-интересен е въпросът как тази парадигма се актуализира днес с путинизма, който е далеч „по-soft вариант“ на късния брежневизъм.
