Сценариите на българския политически живот изглежда са писани от Дан Браун. Миналият политически сезон премина в разчитането на шифъра на управленската коалиция. Този сезон интригата се заплита с нова конспирация.
Какъв ли ще да е цветният човек? Той не сънува цветни сънища задължително, не се и превръща и преобръща. Задължително. Цветният човек е око за света си. Вдъхновен съм от една конкретна книга, която се казва „Цветният човек”.
Има нещо стъписващо в българския досег с паметните дати в историята. Това особено проличава на всеки 9 септември, а и не само тогава. Не знам как да го определя освен като исторически гърч, чийто травматичен ефект върху настоящето така и не отшумява.
Вуйчо ми завърши МЕИ-то. Докато следваше, живееше в апартамента при нас. Много спомени имам с вуйчо. Той ни подари „Чернишка”, на мен и брат ми, за новата 1968 г. Оттогава съм я чел поне петнайсет пъти.
Днес ние, разединените, отново честваме деня на Съединението. Съединението на какво? Днес ние дори не употребяваме думата Отечество. Тя звучи някак архаично, старомодно, демоде. Думата Отечeство никак не е куул.
Отново приближава годишнина от одиозната дата 9.ІХ. 1944 г. и аз мога да се подпиша с двете си ръце в какъв стил електронните медии у нас ще се заемат да я „отразят”.
Националните празници са повод за равносметка на постигнатото, а в случая на България то никак не е малко. Една забравена провинция на Османската империя за около век и половина се е превърнала в развита страна, член на най-престижните политически съюзи в съвременния свят.
Като цяло, да се прави народопсихология, е нескромно и дори нахално. Не отричам дисциплината в нейното си, принадлежащо й, цяло, но изпитвам обикновените притеснения от теоретизирането в посоката на обемане на народния дух.
