Няма да питам. Обещавам. Няма. Няма да питам кой ремонтира пространството около НДК? Няма да питам кой сече горите. Няма да питам за прегръдката между брюкселските бюрократи и комунистическите отрочета. Само ще попитам – кой изтреби поетите? Ето. Кой изтреби поетите?
Любовта към врага е като животоспасяваща хирургическа операция. За да се научим да обичаме враговете си, по-напред трябва да се научим да обичаме истински ближните си. Следващата стъпка сякаш е по-лесна.
Мнозина европейци отново усещат заплаха, но не от страна на Русия, която агресивно се противопоставя на съседите си, а от бежанците и имигрантите – най-бедните сред бедните.
Френският философ Жан-Франсоа Рьовел описа възхода на насилствените диктатури в ХХ в. с термина „тоталитарното изкушение”. Днес наблюдаваме едно не по-малко плашещо явление, което някои наричат „авторитарното изкушение”.
Днешният свят е сложна конструкция от отговори на зададените от човека въпроси. Невидимата дигитална решетка на световната мрежа е скелето около което се оформя единството на този наш свят.
Превалява. Но дъждът не му пречи. Той сега пак ще излезе и ще седне на счупения стол, поставен на плочника до ъгъла на къщата под стрехата. И трите малки котенца веднага ще долетят като стрели през двора. Той ще качи едно на коляното си и ще започне да го гали, а другите две ще се отъркват около краката му.
И така на 14 август в разгара на изпепеляващата жега, в тези мистични и безкрайни дни, пропити от отвесна светлина и още нещо, което ни прави почти безмълвни, се озовах в църквата на малко провинциално градче за празничната вечерна служба срещу Успение Богородично.
Не ни ли се е струвало понякога, че детето, особено много малкото дете, има за света някакво първично и основоположно знание, което – гледайки го – си спомняме, че сме имали и ние, но някак си не можем вече да го възкресим в себе си, не можем да артикулираме съдържанието му.
Авангардът на разкрепостяването бяха чешката култура и изкуство. Всеизвестни са великолепните постижения на чешкото кино, цялата чешка литература тръпнеше от поривите на този нов дух и начело на обновлението стояха писатели, истински писатели, а не организационни мижитурки.
