Бог е – нека резюмираме по такъв начин убеждението на православното богословие: Тайна, която самата тайна изрича; тайна, която в недрата си е вечно изричане на себе си – Глагол, Който Сам Бог (в Единородния и Единосъщен с Отца Син) изрича.
Налага ми се да споделя думи по Преображение. Точно след Преображение. Събитийност, която ме кара да се чувствам силно неуверен в думите си и в тяхното оправдаване, тъй като не е време за критични опити.
Развалините, без значение антични или съвременни индустриални отломки, налагат сянката си над днешния ден. Те прорязват – и то не символично – градския пейзаж. Руините тревожат съзнанието, накърняват чувството ни за цялост.
Остаря пред очите ми. Животът му мина в тая будка. До бариерата към подземния гараж, яка като бариериерите пред посолствата на великите сили. Понякога се засичаме в кварталния магазин. Един-два пъти ми стана интересно какво си купува. Купуваше си семки. Явно беше отказал цигарите.
Точно днес, на 4-ти август, се навършват 12 години от смъртта на митрополит Антоний Сурожски. Случайно или не преди няколко дни посегнах към първата негова книга, издадена на български език – ”Началото на молитвата” от издателство „Омофор”.
Можем да определим присъединяването и заселването на Крим и източния черноморски бряг с руски колонисти като втори етап от експанзията на Русия на юг от земите на метрополията й.
Един горещ политически сезон приключи. Позитивите са най-вече в плахото съвземане на икономиката и възвръщането на доверието от страна на европейските ни партньори.
Есхатологичният синдром на Прехода, вижда ми се, не секва, не спира да управлява душата на нашия социум до някакво пренапрягане на нервите. Това е нашият най-голям рефрен в последната ни най-нова история.
Естествено, че Георги Марков има „позиция”. Има я, но тя не е „идеологическа” или поне не е със знака на тази „идеология”, която би се понравила на „старите” или „новите” леви. Въпросът при „новите леви” е доколко имат чувствителност към кървавата цена на Утопията.
