Жена му и дъщеря му се върнаха сега през лятото в България. И тази година се върнаха. Всяко лято се връщат за месец и половина-два. Той пак си остана там, в Щатите, в Портланд. От дванайсет години живеят там. И той нито веднъж не се е връщал.
Изпитвам недоумение, понякога ме обхваща дори страх от страстта ни да съдим. Като че ли повечето нещастия произтичат от тази наша страст – да съдим другите. Съдим с такава убеденост и безапелативност, сякаш това ни е вменено като насъщен дълг.
Съвременният човек е изгубил чувствителността си към фундаменталната значимост на живота в дома. Този частен или непубличен живот би трябвало да бъде виждан и като вид спасение, за чийто дар би следвало да бъдем благодарни.
Гръцката драма съживи дебатите по темата за „федерализма“ в Европа и даде шанс на Юрген Хабермас – най-авторитетният защитник на наднационалната интеграция – да влезе в остър спор с канцлера Меркел.
Мотетите за Рождество на Пуленк слушах винаги с плътно затворени очи и виждах така малката каменна църквица в пазвите на варовика, която се отваряше пред мен, докато подминавах яслите с животните, а леката светлина от светилника в яслите се люлееше на гредата
Когато едно общество не е в състояние да реформира съдебната си система по начин, че гражданите да имат усещането дори за минимална и все пак ефективна справедливост, то е „блокирало“.
Той сега е на 71. Отдавна не живее в България, но си идва сравнително често. Има издадени няколко книги. Този текст е за срещата ми с една от книгите му. Такива книги аз наричам „Наръчник за писатели”.
Двигателят на повечето действия на човека е всевластното его. Но когато човек е мотивиран от ценности, по-висши от оцеляването, тогава грижата и тревогата за другия изместват вездесъщото его на заден план.
