Минах през пазара „Красно село”, да си купя нещо домати, нещо череши, туй-онуй. Никога няма да забравя този вкус на родно, кисело и сладко едновременно, сочно, неповторимо. Кога беше това?
Паметта ни прави истински човеци. Гледката на софийските гробища е подтискаща, както гледката в цялата ни държава – редуват се кич и разруха, помпозност и забрава, витае мерзостта на запустението.
Изключително евристична за приближаването на тайната на възкресението до нашето съзнание е една много странна, вече позабравена философска система от края на XIX век – системата на Николай Фьодоров.
Опортюнизмът е рискова стратегия. Във викторианското общество опортюнистът е рискувал отпадане или трайна маргинализация. Гърция е в същата ситуация в момента.
Сега се говори най-вече за Гърция. Близостта на България с Гърция прави страната ни проблемна и интересна и в очите на околните. Коментарите се съсредоточават върху евентуалните ползи и загуби за българските граждани, върху перспективата страната ни да изгуби от гръцката драма, или , напротив, „да профитира“.
За Монтен, на прага на модерността, невидимият читател, по силата на натрупания „опит”, прави самото четене видимо. Във виртуалната епоха, където всичко е флуидно, възприемателят става все по-видим, защото останалото е „вътрешна книга с непознати знаци”.
На „Рамбляс”,/ пешеходното сърце на Барселона,/ където тълпата е по-гъста/ от фиде във супата / един човек се е облякъл като йети.
В центъра на София, на едно от най-оживените търговски места, има един от онези остъклени билбордове, които рекламират стоки или събития, на нивото на погледа на минувачите са, за да провокират погледа и да привличат вниманието щеш не щеш.
