Пейзажът и спокойствието на това място стъписват: зелените гори, в които птичките пеят омайно, и огледалната повърхност на езерото в далечината, набраздена от леки вълни. Но тук е Равенсбрюк. Най-големият женски лагер на Третия райх.
Копието на Йерусалимската чудотворна икона на Пресвета Богородица пристигна с литийно шествие. След това я внесоха в „Св. Александър Невски“ и поклонението започна. Беше привечер. Колоната на чакащите стигаше от храма до „Цар Освободител“.
Миналата седмица колонката ми тук в Портал Култура беше на тема за трагедията в Газа. Смятам, че един колумнист не е аниматор в сайт за развлечения и отмора, че той именно затова е длъжен да има куража да се докосва до най-тревожните въпроси и отговорно да изказва мнението си по тях.
Имал съм шанса да изучавам философия в университета в един момент на решителна смяна на генерациите – между 1978 и 1983 г. Това обаче не отменя факта, че официалното ми „висше образование“ бе образоване в… умонепостижими абсурди.
„Крепости срещу страха“ не уталожват нищо, напротив – карат те да настръхнеш още по-тревожно… Светът може да бъде защитен единствено поетически, „Крепости срещу страха“ ни убеждава в това. Убеждава ни красноречиво и талантливо.
Онази жълта къща, на ъгъла на улиците „Кракра“ и „Шипка“, която си спомням много добре, отдавна вече я няма. На нейно място сега се издига хотел „Кристал палас“, който поне откъм ул. „Кракра“ донякъде възпроизвежда стила на стария дом, тъй като съседството със Съюза на архитектите все пак задължава.
Това беше по времето, когато дописките във вестниците се тракаха на пишещи машини. Като влезеш в залата, където се помещаваше редакцията, чуваш бързия галоп на клавишите. Май пак си закъснял. Колегите са насред път, а ти още не си тръгнал.
Голяма част от младите хора днес може би не са виждали магнетофон, но когато ние бяхме на тяхната възраст, слушахме музика на тези звукозаписни устройства, защото бяха най-модерни. Те предлагаха малката, но ценна свобода всеки да си записва любимата музика от грамофонни плочи, които нелегално се пренасяха през границата от западните страни.
Любовта в нашия грехопаднал свят е съчленена със страданието. Няма как да не е съчленена със страданието и не защото на някакво богословско-метафизическо основание „така трябва“ да бъде, а защото просто такава е самата природа, самият „логос“ на любовта.
