Големите исторически романи на XIX век по особен начин пречупват проблемите на всяка събитийност, която дотолкова ги надвишава, че се превръща в космологическа и дори провиденциална събитийност.
Собственикът на хотела обичаше нощем да отваря прозорците на апартамента си и да слуша песента, която звучеше отвсякъде. Единици знаеха, че текстът на тази песен е от единствената стихосбирка, която беше издал на младини.
Лидерството създава усещането за сигурност, защото управлението е в здрави ръце. Но дали здравата ръка прави опасностите пред света по-малки? Нека само да си припомним, че лидер и фюрер означават едно и също.
На пръв поглед отговорът на един въпрос за смисъла на страданието изглежда ясен. Страданието е нещо лошо и човекът не бива да понася каквото и да било страдание.
Разисквайки политическите ни национални митове, не бива да забравяме, че те митологизират и внедряват на родна земя и чужди държави, чужди доктрини, чужди каузи. Правят го и съзнателно, и несъзнателно; и користно, и безкористно.
В Бързия, като натиснат жегите през лятото, спасението е в реката. Но то беше запазено за нас, децата, големите се свеняха да се топят във вировете. Чакаха съботата – деня за баня. Нашата къща е на пътя, през прозореца виждахме всеки, който минава…
Както става ясно от „Война“, големите журналисти никога не излизат в пенсия. Всяка седмица Боб Удуърд прави дълги интервюта с известни политически личности, имащи достъп до Белия дом, чиито имена никога не се огласяват.
Пътят завършваше до оградата на последната сграда. Ако стигнеш дотук с кола, нямаше къде да обърнеш. Трябваше да правиш хиляди маневри. А и беше силно казано да наречеш пътя път – нямаше асфалт или настилка.
Още в началото на пътя Той се приближил и тръгнал с тях. Те не Го познали – дали заради тъгата, премрежила очите им, дали защото Той нямал същия вид след бичуването, разпятието и смъртта. А и как можело да им мине през ум, че мъжът, вървящ до тях, е Разпнатият!
