Толкова много политическо говорене, почти цялото телевизионно време е заето от политика. Толкова много хора се изказват. Умни хора. Човек би си казал, че след толкова политическа мъдрост, всичко у нас трябва да се развива възходящо.
Като най-развита и най-последователно политически осъществявана в историята форма на метафизическия хилиазъм, марксистката доктрина би могла да ни заблуди, защото крие истинската си същност под маската на радикално нерелигиозно учение.
Лековерието към съветския феномен, проявено от западните интелектуални и близки до интелектуалните среди през 30-те години, а и след Втората световна война, е казус, който заслужава специалното внимание.
Паст. Това е думата. Това е думата на деня от вчера. Пастта поглъща тюрлюгювеч. Всичкото е цитат. Само съм си позволил да съединя цитатите.
Историята винаги е от две половини: има една 1989 с личните спомени на всеки един от нас, от преживелите я; и друга „1989” на колективната памет, важна и значима не само за нас, но и за онези, които не са я живели. Даже може би е още по-важна за тях, защото дава насока на дните им.
Дълго търсих сред камарите си книги в стаята стихосбирката „Вечерен тромпет” на Борис Христов. Казах си – ако я намеря, ще напиша тези няколко думи, породени от спектакъла „Самолетът закъснява”.
Мойра е името на момичето от едноименния роман на Жулиен Грийн. Познаваме Жулиен Грийн от неговия дневник „Към невидимото”, издаден неотдавна от фондация „Комунитас“.
В християнството Бог открито се изповядва като имащ битие (Бог е), но това битие Той жертвено отдава, та като го при-части, като го у-свои светът (който няма истинно битие, но постоянно умира, отминава, чезне), да се из-цели, да се спаси, да надживее смъртта в Бога.
