Три седмици преговори, без решение по уравнението за властта. Извиненията са добре известни. Избирателите задали на политиците трудна, почти невъзможна задача, сега политиците се чудели и маели как да я решат, смирявали се, тепърва се учели да водят такива преговори.
Държа в ръцете си новото издание на „Калуня-каля”(„Хермес”, 2014). Цялата работа отне осем месеца – от март до днес. От онзи мартенски кашон на осемдесетгодишната продавачка на стари книги край пазара „Красно село” (да не забравя да я поканя на премиерата!) – до хубавия октомврийски том.
Късно една вечер се върнах от провинцията от среща с читатели. Пристигнах на централната автогара към полунощ и веднага взех такси за към нас. Шофьорът разговаряше по джиесема си. И след малко чух неговите думи. Той каза: „грехота е, грехота е да говориш така…“
Хилиазмът в неговия класически (и все още тясно свързан с църковното богословие) вариант се базира на две крайни идеи. Едната, както ще покажем, e свързана с преобразяващата сила на Бога в Църквата, а другата – с извършването на спасението.
„Партията и изкуството са два съвсем различни и напълно несъвместими свята. В изкуството не съществува проблем – традиция или новаторство, съществува само проблемът да бъдеш себе си“. Публикува се за първи път.
Пиарът се пука по шевовете сега. Как се пече само. Как цвърка на тигана. Не му е лесно на пиара. Вестниците, телевизиите, радиото, интернетът изобилстват от платени интервюта с политици, които са платили, колкото се очаква или колкото са могли, за да се появяват отново и отново.
И аз не знам защо – дали покрай сегашните политически главоблъсканици или заради едни по-стари исторически обстоятелства – но тези дни натрапчиво ме преследва вкуса на лимонтузуто. Съществува памет на небцето, предхождаща индивидуалната и историческа памет.
Вчера бях на премиерата на новата книга на един много нашумял млад автор. Отидох, макар че срядата отново се възправяше като петметрова скала пред мен. Скала, която трябваше да преодолея – за сто и десети път – без никакви обезопасителни въжета.
Миналата седмица по новините ни осведомиха, че България купува седем супер луксозни автомобила от престижна марка Ауди А8, за нуждите на Министерски съвет. Поредната порция лимузини за държавниците струват на българите по 124 хиляди лева бройката.
