Есхатологията и апокалиптиката са сред най-тайнствените и най-„рисковани” за рефлектиращия ум компоненти на християнското откровение. Един основните идеолози на путинизма Александър Дугин също се изкуши да задълбае в тези опасни предели.
Във Виена европейските сили са били на равна нога. Аристократичният произход на техните дипломати е засилвал усещането за принадлежност към едно голямо и единно семейство. „Другият”, различен по своята култура, не е бил проблем.
Намерих пощенската картичка на улицата. Изпусната на паважа. Онези павета, за които са взимали по стотинка някога работниците. На бройка. А ние близо две седмици се занимаваме с хипотезите около възможното конструиране на стабилно управление.
Мисля си напоследък, че онова, от което най се нуждаем, е чудо. Застъпничество свише ни е потребно, дето да ни разтърси и освести. Всекидневно израстват нови стени между нас; вместо стъпки към другите, ние градим поредното препятствие, те – също.
Понякога и в София става тихо. За кратко. Нощем. Има и такива милостиви часове през денонощието. И ти се струва, че сякаш е започнал да тече някакъв нов, непознат, 25-и час. И тогава се чува как капят листата. Чува се как падат последните орехи.
Останах изумена от читателски коментари за паметника на цар Самуил, който ще бъде поставен пред старинния храм „Света София”. Коментарите бяха резки, дори гневни и изразяваха несъгласие с наведената глава на цар Самуил.
След изборите хората интензивно четат вестници, дори в други дни да не си го причиняват. В немалко медии България е под Путинова „епистемологична обсада” (терминът е на евразиеца Александър Дугин).
„Онзи ден, като броях цитатите на мисли, изказани от първия ръководител на Бимбилистан, ми дойде наум, че ако той заповядваше да му се заплаща всичко цитирано, би станал за две седмици най-богатият човек на света”. Публикува се за първи път.
