Видът на новия български парламент сякаш изпълва обществото с почуда. Разнолик, фрагментарен, трудно сглобим като мнозинство: всички се питат каква ще е неговата съдба, а оттам и за краткосрочната участ на държавата.
Изборите и пъстрият като родопско халище бъдещ парламент отключиха у политическите ни водачи (Борисов, Местан, Плевнелиев) говорене на тема смирение. Смирението е най-сладкият, но и най-труден Божи дар, който се постига с цената на много трудове.
В нашата обществено-политическа реалност можем да минимализираме проблема чрез контрола над властта. Контролът, който да не позволява властта да се упражнява в най-извратените форми. Контролът, чрез който да й поставяме юзди.
Когато препрочитам новозаветните текстове неизменно се удивлявам на тази неимоверно проста, прозрачна, почти по детски „пролепетана” сцена, с която завършва повествованието си св. ап. Иоан.
В България днес е ден на национален траур. Но не е виновно обществото ни за това, което стана на първи октомври. Има си индивидуални виновници и се налага те да бъдат посочени. А ние продължаваме да се осезаваме като общество само в моменти като този.
Една мустаката сянка и един нерешен корпоративно-банков проблем трайно тегнат над българската политика. Преди, по време, а явно така ще е и след вота на 5 октомври.
Зеленият скакалец тупна като куршум до главата ми върху бялата стена. Тялото му още се тресеше от ударите на умореното му сърце. Но лицето му, суровото изражение на лицето му бе непоклатимо, като паметник, а профилът му – страховит, като на римски пехотинец с шлем, който не се плаши от пътищата.
„Давам ороци по български език.” И това доживяхме да прочетем! Нямаше да повярвам, че е възможно, ако не го бях видяла с очите си в един телевизионен репортаж.
Ако не бе крайно неприлично да се издигат паметници на живи лидери, какъв ли монумент би издигнала Путинова Русия на своя днешен лидер? Може би, би го изобразила като „летящ с жерави”. Докато стъпилият здраво на земята, прислонил се до църковния зид и окръжен отвсякъде от съгражданите си Der Alter е естествено стабилен.
