Ако не бе крайно неприлично да се издигат паметници на живи лидери, какъв ли монумент би издигнала Путинова Русия на своя днешен лидер? Може би, би го изобразила като „летящ с жерави”. Докато стъпилият здраво на земята, прислонил се до църковния зид и окръжен отвсякъде от съгражданите си Der Alter е естествено стабилен.
„Единственото име на красотата е да имаш това, което са ти отнели насила. Да утолиш глада за свобода, за знание, за правото да бъдеш това, което си…” Есето се публикува за първи път.
Пренареждайки библиотеката си, открих една книга, която е принадлежала първоначално на прадядо ми. Изпадна случайно. Както обикновено изпадат нещата и се навират сами в ръцете ти. Случайно. След това отнова изгубих книгата от поглед.
Обичаме да говорим за нея помпозно и в празнични дни, особено на 22 септември, най-вече във Велико Търново. Тогава независимостта ни умилява исторически, че и политически; усеща се неин остър медиен дефицит.
Чудото на този ден е, че на Рождество в света засиява светлина, която хората заобикват повече от мрака в душите си, мрак, в който инак сме потопени. И всичко ненадейно се променя, макар и за миг, колкото на някои това да изглежда наивно или трогателно-сантиментално. Раждането на Богомладенеца връща надеждата. Времето забавя своя ход. Хората […]
Кое е онова нещо, което те кара да се вълнуваш, когато се завръщаш от чужбина в България? Кое е това нещо – познатите места, приятелите, роднините, миналото, спомените?
И при мен, както при всеки човек, всяко пътуване към непознато място е предшествано от очакване за среща с нещо ново, неочаквано и изненадващо. Бях в Лвов по време, когато в Украйна се води война.
Не ни ли казва Господ, че мнозина са при-зовани, но малцина са се от-зовали? Малцина са се „на-канили” да отвърнат на поканата.
