В моята София навикът превъзхожда любовта. Или, по-право, обичам града, ала не го забелязвам, защото съм непрестанно в близостта му. Не го разглеждам вече, не го критикувам, понасям го.
Гледам вчера до светофара пред „Хепито”, срещу църквата „Св. Неделя” един просяк. Старец, целият трепери. Коленичил в мокрото, под дъжда, навел главата си до плочите на тротоара, съвсем изчезнал, смалил се и само ръката му се подава нагоре.
За смирението има много различни и често погрешни представи. Често инертността и липсата на инициативност биват смятани за смирение.
Съдбата на понятието „лаик” е парадоксална. Както е известно в съвременната словоупотреба то означава човек, който не е специалист в определена област. Малцина знаят обаче, че свързването на „лаика”с „непосветения” идва от развитието на църковната лексика.
Съществува „затворена” десница и „отворена” десница. Лично аз имам много малко общи точки с онова, което наричам „затворена десница”, защото това е десница, закостеняла в идеята си за консервация.
Градът Филипополис е разположен в обширна и открита равнина, където има много малки могили, смятани от жителите за гробове на римските легиони, избити по тези полета. Някакъв грък сънувал веднъж нерадостен сън за голямо съкровище, закопано в един от тези хълмове.
„Обожествяването на друго човешко същество е унизяващо предизвикателство спрямо собствената ми личност. Това е някакъв вид смърт.“ Есето се публикува за първи път.
И ви казвам: трябва да се върнете! Тази земя не трябва да бъде забравена толкова лесно. Но да караме подред.
Наскоро, като прелиствах един вестник, видях портрета на Ботев. Този същият, най-разпространеният, най-известният негов портрет-снимка. Видях го като че ли за първи път, видях го с някакви абсолютно нови очи, като че ли до този миг никога не съм го виждала.
