Първата „опорна точка” след края на правителството на Орешарски гласи: „Протестът дойде на власт” и трябва да ни внуши, че предишното управление е било съборено от властолюбци.
„Истинското приятелство не само ни спестява бедността на самотата и отчуждението, но често ни обогатява с множество нови връзки и движения, с ново значително познание за околния свят и живота.“ Есето се публикува за първи път.
В политиката на Путин все по-ясно се откроява периферия от държави и територии, зависими от Русия до степен, която ги превръща в нейни силно, критично зависими сателити. Разбирате, че говоря и за нас, българите.
Някак не върви да се говори за Съединението или единението ни по време на избори. Знайно е, че изборите разграничават обществените нагласи, съответно носят и разединение. Особеността на българската политическа ситуация обаче е в трайното ни разобщение.
Моят приятел Ганчо Ганчев, син на поета Марко Ганчев, издаде книга – „Моите Аполонии”. Представянето й е на 6 септември в Созопол. „Моите Аполонии” се превръща в ярък летопис на един град, който изчезва.
Толкова много изписахме и изговорихме за Валери Петров. И въпреки това – чувството, че осиротяхме, че се оголихме, че оставаме още по-незащитени, още по-раними, още по-сами. Защото неговата доброта ни пазеше и ни защитаваше.
Истерика ли е подготовката за тотална война? Или е наивно да не си подготвен за нея?
„Днес искам да говоря за приятелството. В нашия свят, разкъсван от експлозиите на омраза и враждебност, малко неща са по-скъпоценни от това капризно, топло и смислено общение.“ Есето се публикува за първи път.
