Те вървят, не се отказват, вече месец по централните улици. „Тези 3000” вървят всяка вечер, сменят се, спират; едни заминават, други се връщат; морето от хора променя календара на годишните отпуски и вкарва актуалната политика в ново, немислимо досега русло.
Гърлата вече прегракнаха. Думите се свършиха. Хората излизат на улицата, когато се свършат думите. Поетите започват гладни стачки, когато се свършат думите. Говоря за онези думи, където „да” е „да” и „не” е „не”.
Насимо е името на талантливия художник, изрисувал лика на дядо Добри върху блок 54 в квартал „Хаджи Димитър”. Около лицето на стареца са изписани следните думи: доброта, честност, чистота, смиреност, великодушие, вежливост, самообладание, сдържаност, поетичност, уравновесеност, дружелюбие…
Мисля, че голямото срутване на БСП започна с фатално погрешното разчитане на изборните резултати от май тази година. Обхванати от същинска обсесивна омраза към ГЕРБ, социалистите решиха, че са победили решително и напълно.
Има безсрамни правителства, наистина, които убедено не поглеждат през прозореца, има безсрамници, които идват и си отиват. Но ти, както знаеш, оставаш. Теб не те засяга не–прозор-ливостта.
Масовият протест на гражданите би трябвало да се възприеме от властта в България като въпрос, на който тя дължи незабавен отговор. Никакъв отговор обаче няма – повече от 20 дни, с което се стигна до ситуацията „парламент под обсада”.
Насред протестите се случи нещо знаменателно. Един художник изографиса лика на дядо Добри върху калкана на един блок в квартал „Хаджи Димитър”. Дълго ще помним това дъждовно лято на 2013 г. След което нищо няма да е същото.
Ние, които добре помним протестите през 90-те, знаем колко лесно можехме да бъдем премахнати. Помним „ Най-добре да дойдат танковете”. Помним лекотата, с която това беше изречено.
