От една седмица протестни движения обхванаха всички големи градове на Турция и атмосферата силно напомня на общоградско въстание. Въпреки намесата на полицията, често изразяваща се в насилие, хората не се колебаят да излязат на улицата.
Такова ни е времето, че никой не очаква от папите да бъдат „интелектуалци”, да пишат значими книги. От тях се очаква да благославят и да се оттеглят в покоите си. Очакваме от папите да проповядват, като запазят дискретно присъствие.
Не знам как изведнъж се сетих, че се навършва една кръгла годишнина – 90 години от деветоюнския преврат през 1923 г. Явно сработва натрапчив спомен от детството ми, когато цяла България бе облепена с плакати: „Помни 9 юни, пази 9 септември!”.
С професора обичахме да бродим из парка и да обсъждаме турбуленциите в обществото. Приглушената зелена светлина придаваше на лицето му учуден детски израз. Но макар и рядко, го осветяваше слънчев лъч – и тогава виждах, че това е лицето на старец.
Няма нищо лошо в това едно 19 годишно същество да се облече елегантно и красиво, да отиде на заведение със своите съученици и приятели, да отпразнува завършването на гимназията. Естествено е дори да се попрекали. Естествено е дори да се понапият. Защо не са красиви роклите им? баловете им? радостта им?
Макар да е определяна като „десницата” в 42 НС, ГЕРБ също е партия-монструм, защото както по произход, така и по политически капацитет съществува като образувание с три „души”. ГЕРБ в началото си се роди като типична партия на анти-партиите.
Днес качеството на хората в партиите изглежда снижено до степен да поражда отблъскване и погнуса.
Понякога си мисля за Монтевидео. А не виждам нищо друго освен грозни, срамни и безобразни договорки. Мазното по стъклото на летящия надолу влак ми пречи да виждам бъдещето по-ясно. Объркан съм. Не мога да реша дали да се кача на парахода за Монтевидео или да хвана сърфа и да избягам в Колхида.
Вече нищо не е както преди. Нито в Стария, нито в Новия свят. Кризата разяжда най-крехкото от всички основания – социалната връзка. След цялата тази неприкрита омраза и грубиянска реторика човек бързо се прощава с идеята, че политиката е все пак общо благо.
