Вчера касетофонът на историята сдъвка лентата. Рязкото прищипване и свързаното с него объркване на нормалните обороти дойде малко изневиделица. Спечелилата предсрочните парламентарни избори в България политическа сила поиска официално тяхното касиране.
Четири партии и слаба вероятност за жизнеспособно правителство. Особено след парламентарния паритет, скандала в деня за размисъл, безпрецедентната намеса на прокуратурата и исканията за евентуално касиране на изборите. Сметки и сметчици при парламентарно съотношение 120:120.
Изборите доасфалтираха България. Превърнаха я от родина в плац. В парламента влязоха четири партии, изхвръкнали от един ръкав. Избирателят не се ориентира в голямата лъжа на тези избори – че имаме избор.
Напоследък все попадам на един твърде характерен и често срещан тип хора – такива, които непрестанно някак хихикат. Каквото и да се отрони от устата им – все им е смешно. Хихикат на своя си оригинален и остроумен, според тях, коментар.
В деня на Възкресението, ден, настъпил в историята, във времето на този свят, поне за едного, за Богочовека Христос, с времето се случило нещо. Случило се това, че дните на този свят изтекли и изгрял първият ден след дните.
Национализмът винаги функционира – не толкова като политическа програма, колкото като символен фактор за сплотяването на избирателите. Ето защо изборите са удобен повод да се изрази наказателен вот спрямо политиката и онези, които я представляват.
Напоследък, с наближаването на изборния ден, в душата ми се загнездва едно подозрение. Гледам телевизия, внимателно следя предизборните дебати, разговарям с гласоподаватели от целия спектър, но през цялото време имам натрапчивото усещане, че нещо не е така, че живеем в някаква бутафория.
ТОВА СЕЛЦЕ НЯКОГА Е НАБРОЯВАЛО ПЕТ ХИЛЯДИ ЖИТЕЛИ. После паднаха под хиляда. Но и тези хиляда започнаха да се преселват на шумолящи ята върху двете табла за некролози – до моста и до черковния двор.
Имам ето този единствен личен спомен от Чочо. Било е около 87 или 88 година, може би бъркам. Било е след снимките на „А сега накъде„ на Рангел Вълчанов. Чочо може би е бил последен курс във ВИТИЗ или може би вече го е завършил, не мога да определя точно времето, споменът е приблизителен.
