Първо е невероятният парадокс на това Раждане – неговият стряскащ и чудесен екс-центризъм. Нека се замислим къде се ражда Спасителят на света в дните на „кесаря Августа” (Лук. 2:1).
„Когато мечтаем за човешко осъществяване, за гордостта и щастието да бъдеш човек, нашият поглед се обръща към Средиземноморието”, пише френският историк Жорж Дюби. Тази епоха обаче отдавна отмина.
Ескалаторите пълзят, плъзгат се, нижат се нагоре и надолу със змиевидните си лъскави тела, качват и свалят хората. В мола е топло и приветливо. Молът ни дава сигурността на подредения и предвидим наш свят, на безопасната жизнена среда.
Българската политика си остава говорене, в което самата личност на лидера – с жестове, мимики и интонации – трябва да допълва онова, което мисълта въобще не е в състояние да предаде.
Те стават все повече. И не просят само по ъглите, заковани на определено място, а вече се разхождат по улиците, навъртат се край банките, край банкоматите, край големите магазини, оглеждат те преценяващо и изтърсват своя речитатив, огладен като речно камъче от многото повтаряне.
Опашки, шарани, рецепти за шарани, рецепти за плънки за шарани, поверия за св. Никола. Дивотиите, които се ръсят от медиите по време на празници, понякога са наистина поразителни!
Отсъствието на църковна общност дълбинно е десемантизирало кръга на изключително красивото денонощно църковно богослужение.
Всяка свобода има своите предели. И те би трябвало да се признаят.
