Иво Милев в каталога „Въображението е моята кръвна система“, придружаващ изложбата на Емил Стойчев в СГХГ, цитира художника: „Аз съм малко потайна личност“. Цитира го, за да утвърди: „Всъщност в живописта си той е не по-малко прикрит“.
На 15 октомври 1945 г. на гарата в Люцерн се разделят мъж и жена, без да знаят, че е завинаги. Те и не подозират, че между тях ще застане Желязната завеса. Нито, че мъжът (Стефан Бочев) ще бъде запратен за дълги години в Белене.
Цял живот му викаха, още от училище – къде си тръгнал с това име? Той вдигаше рамене. Име като име. Какво му беше на името? Трънко Белич. Той си го харесваше. Но далеч повече от името хората се вълнуваха от каузите, в които се впускаше Трънко Белич.
В деня, когато си разменяме пасхалния поздрав „Христос воскресе!“, папата умря. Мнозина задават въпроса: „А защо хората умират?“. Със смъртта си точно на Възкресение Христово папата по своя директен начин ни задава този въпрос.
В късната вечер подир Лазарова събота, след като бе получил от централния щаб на въоръжените сили съобщение за нанесения удар върху украинския град Суми, Негово Светейшество патриарх Кирил Московски се почувства доста уморен.
Стъпил върху руините на Втората световна война, преди цял един човешки живот Чърчил предрече, че фашистите на бъдещето ще нарекат себе си антифашисти – и това се случи в цялата Съветска империя.
Гениалните поети имат това генетично свойство да създават образи ex nichilo, които се превръщат в изначалност; в нещо, към което други поети се връщат и по свой си начин коментират, репликират, продължават. И това не са имитации, а нови произведения.
Картините на Греди Асса са тъкмо „моление в багри“ срещу ужаса на всесъжението, за който има и гръцка дума, караща ни да се разтреперим. Тази дума е Холокост. Как обаче доброто да победи злото?
